Напускането на Херсон от Русия подсказва стратегия на окопаване и запазване на завлядяното. Поне до пролетта. А и за нова мащабна офанзива Русия няма нито подготвена армия, нито достатъчно муниции, но най-вече няма боен морал. Но докато Путин е на власт – скоро войната няма да има край.
Но покрай това важно събитие не се обърна внимание на много важен детайл – Кремъл обяви изтеглянето си след изборите в САЩ, защото тази новина определено е в полза на демократите. Това подсказва ако не преки връзки на Кремъл с някои среди на Републиканската партия, то поне за важността, която Путин отдава на победата на републиканците.
Републиканската партия все още не само не е скъсала с духа на Тръмп, но продължава да изповядва най-крайните възгледи за расите, имиграцията, абортите и половете. Не само умерените републиканци като дъщерята на Чейни и Мит Ромни са изолирани, а в изборите участваха над триста кандидати републиканци динайълисти, които не признават резултатите от президентските избори през 2020 г. Някои от тях вече са конгресмени и сенатори. От тези среди идват заканите за орязване на помощта за Украйна.
На тези среди разчита Путин, а и Китай. Защото е ясно, че все още Китай, да не говорим за Русия, не може да спечели срещу Запада в открит конфликт. И затова усилията са насочени към подкоповане на устоите на демокрацията в САЩ и Западна Европа.
За някои е може би изненада, че най-големи успехи имат именно в САЩ. Всички заготовки на алтрайт пропагандата ги виждаме от България чак до САЩ. Някъде хващат дикиш, другаде не. Всъщност, колкото по-силни са демократичните институции, толкова повече умерени стават крайнодесните, за да пробият. Така в Италия, Франция и Швеция – никой засега не разглежда крайнодесните като заплаха. Защото устойчивите институции в Западна Европа карат крайната десница да се сбогува с ксенофобията, расизма, крайните послания срещу половата идентичност. Но в САЩ радикализирането към крайности на една от двете партии е сериозна заплаха.
Защото авторитарите не могат да се справят с невероятната устойчивост на демократичните институции. Освен… отвътре.
В България авторитарният модел като манталитет, поведение и знаци в публичното пространство е проникнал дълбоко в нашите проформа демократични институции. Примерно, нормално е президентът да действа в противовес на геополитическата ни ориентация; премиерът с години да не идва в парламента; главният прокурор да държи политически речи без грам свидетелство за пригодност за поста си; политически лидер системно и ежедневно да използва езика на омразата и сее необезпокоявано заплахи в разрез с Конституцията и т.н.
И всичко това се дължи на липсата на медии, които да се противопоставят. Както стана ясно – чрез скандал в контролираното БНР – с години ГЕРБ е подлагал на натиск БТВ, докато се стигне до момента телевизията да спира всяко свое предаване да отрази речта му, да дават трибуна на ББ от над час в праймтайм да си развива опорките; след това на всеки час да ги повтарят. А в единствения случай, когато журналист плахо се усъмни в истинността на твърденията на ББ – лъсна цялата глупотевина на пропагандата му. За БНТ да не говорим, където президентските протежета в СЕМ блокираха смяната на Кошлуков.
Защото това е първият признак за авторитарна власт – когато политиците се изявяват в контролирана медийна среда, сега осигурявана от най-големите медии. Кога за последно си спомняте ББ, Радев, Карадайъ/Пеевски и Костадинов да са отговаряли на критични въпроси на журналисти?
Ако медиите служеха на обществото, а не на господарите си – тези фалшиви герои щяха да бъдат невъзможни. И ако в САЩ силните институции не позволиха на Тръмп да узурпира властта и съхраниха демокрацията, на нас ни предстои все още много дълъг път от електорална демокрация от кремълски тип до истинска либерална западна демокрация.
Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук.
