Ако Демократична България реши да не даде подкрепа на правителството, предложено от ИТН, това съвсем няма да бъде предателство. Това написа във Facebook Радан Кънев в отговор на изказването на Слави Трифонов, че ще е предателство, ако партиите на протеста не подкрепят ИТН. Ето и пълния текст:
Днес господин Трифонов заявил във Фейсбук, че ако „т.нар партии на протеста“ не подкрепят социалния експеримент, наречен кабинет на малцинството на ИТН, това е предателство. Дали Демократична България ще подкрепи или не, ще реши Председателският съвет на коалицията, въз основа на решенията на ръководствата на трите партии (разбира се, познавам вътрешния дебат и активно участвам в него, но е работа на лидерите да го обобщят, да вземат решение и да го обявят публично).
Но ако решението е да не се даде такава подкрепа, г-н Трифонов, то съвсем няма да бъде предателство. И аз ще си позволя да Ви обясня защо аз – като избирател на ДБ и като човек, дал скромен принос за кампаниите на ДБ през тази година, няма да се почувствам никак предаден:
1. Защото, когато съм гласувал за ДБ, и през ум не ми е минавало, че ДБ може дори да преговаря за еднопартиен кабинет с 65, в огромната си част на мен напълно непознати, народни представители зад гърба си.
Напротив – гласувах и агитирах за възстановяване на парламентарната демокрация. Съответно – за преговори за съставяне на стабилно парламентарно мнозинство с ясна законодателна програма, скрепена в политическо споразумение, подписано лично от всички лидери.
2. Защото, когато съм гласувал за ДБ, не съм гласувал за екзотични еднолични форми на управление от хора, които се крият от публичността и вземат решения в разни къщи в покрайнините на София.
Напротив – гласувах и агитирах за възстановяване на нормалния, публичен характер на българската политика, при който решенията се вземат чрез публични преговори между избрани лидери в сградата на Народното събрание. Горски царе си имаме в изобилие от 2001г. насам, независимо дали се крият в бивши царски дворци, султански сараи, резиденции в Бояна, семейни къщи в Банкя или някое друго шопско село, в което – мога само да предполагам – се помещава Вашият диван.
3. Защото, когато съм давал скромната си публична подкрепа за достойните жени и мъже в листите на ДБ, аз съм подкрепял хора с характер, достойни личности, доказани в миналото си на непримирими борци с един лош модел на управление. Никога не бих очаквал от тях да се подчинят на евтин шантаж от типа на „Подкрепяш к’вото ти се дава или отиваш на нови избори“.
Г-н Трифонов, ние сме ходили на много избори. И успешни, и неуспешни. Много грешки сме допускали, признавали, понасяли последиците. Ние сме гърмени зайци, с избори няма да ни уплашите. Ние сме демократи и изборите са нашата естествена жизнена среда. Хабитат, един вид.
4. Защото много добре знам, че между сладки приказки за съдебна реформа и самата реформа разликата е от земята до небето. И тази разлика се компенсира само от хора, личности със съответния политически ръст. Виждал съм и Троянски коне, които са обещавали реформа, а са работили всъщност за мафията, и Троянски магарета, които не могат да различат правилно от грешно и добро от зло. Виждал съм и хора, които се сгъват на четири при първото намигване на Главния, независимо какво са обещавали.
За мен единствено правосъден министър и председател на правосъдната комисия в НС, които са доказани и отдадени борци за реформата, са ако не гаранция, то поне надежда, че тази реформа ще продължи от там, където беше прекършена през 2015г. и че същественото отстъпление през следващите години ще бъде поне частично компенсирано. Съжалявам, но предложенията Ви за силов вицепремиер и правосъден министър възприемам като провокация, дори гавра, с усилията за институционална реформа, на които съм посветил съществена част от живота си.
5. Защото съм гласувал и агитирал за радикална икономическа модернизация и за пълноценно инвестиране на средствата по Зелената сделка и Плана за възстановяване в модерна зелена енергетика, в която България да бъде лидер.
Но подобна политика изисква личности на най-високо европейско ниво, които да имат знанията да я приложат, личности с характер, който да им позволи да преодолеят съпротивата на огромните икономически интереси, които ще я спъват. Не на последно място – личности, които да не станат жертва на евтин популизъм, подобен на този от последното десетилетие, популизъм, който загроби българската енергетика. Такива личности Вие не предлагате. Не съм убеден, че познавате.
6. Защото светът около нас буквално гори. Гори България, горят съседните ни държави. И аз гласувах за политици, които – за разлика от всички управляващи през последните двайсет години, виждат промените в климата и искат България да участва в политиката за тяхното забавяне и адаптацията към тях.
И ми писна българското правителство да не вижда това, което всички други виждат. А Вие предлагате поредното сляпо правителство, в което дори няма отговорник по тези политики.
7. Защото се ужасявам от последиците на антиваксърската пропаганда, от загубата на живота на десетки хиляди мои сънародници. И съм гласувал за политика, много различна от тази, която Вашите депутати проповядват.
8. Защото съм непримирим към други форми на антидемократична и антиевропейска пропаганда, особено тази, разпространявана през годините от „медиите“ на Пеевски/Борисов. Например определянето на демократите в България като „майкопродавци“ и „соросоиди“, или пък на Истанбулската Конвенция като път към смяна на пола на колегите-адвокати от Видин.
Чудесно знам, че изброеното е това, за което съм гласувал и агитирал аз. Други са гласували за „друго“, каквото и да е то, съобразно предизборния Ви „слоган“.
Именно по тази причина, в демокрациите се провеждат преговори за съгласуване на политиките. И да – за подбор на личности, способни да проведат съответната политика. Тези личности могат да бъдат партийни фигури (така е в утвърдените демокрации) или пък безпартийни експерти (така е често в нестабилните демокрации и във времена на остра политическа криза). Но никога, никъде в демократичния свят подкрепа не се дава срещу голи, неподкрепени със знания, опит и воля, обещания. Това, което Вие предложихте, съм го виждал само веднъж – от ГЕРБ през 2009г. Но те имаха 117 народни представители и значително по-авторитетен подбор на кандидати. И пак не се получи. Защото не се прави така…
В заключение – знам от опит, че процесът на политически преговори е труден и неблагодарен. Затова и давам пълната си подкрепа на моите лидери да водят преговори за разумно решение на кризата, в т.ч. с ИТН, въпреки плашещите разлики помежду ни.
И ако такива преговори постигнат успех – ще ги подкрепя и поздравя.
Но ако преговори няма и те вземат решение да не подкрепят евтиния Ви и доста аматьорски шантаж, ще се чувствам не предаден, а просто … представен.
Текстът е публикуван във фейсбук страницата на автора.
