Министър-председателят Румен Радев отново защити позиции за войната в Украйна и отношенията с Русия, които го поставят в противоречие и с европейските ни партньори и с НАТО, както и с опозиционните партии у нас, които настояват за по-твърд отговор срещу Москва. В рамките на блицконтрола в Народното събрание и по-късно в Министерския съвет премиерът се обяви за бързо започване на преговори с Русия, постави под въпрос ефективността на санкционната политика и аргументира ползите за България от възстановяването на директния внос на руски петрол.
Повод за един от острите сблъсъци в парламента стана случаят с неуспешната атака с дрон, зареден с експлозиви, срещу летището Лайпциг в Германия, за която германските власти посочиха Русия.
„Заставаме редом с Германия в отговор на всякакви хибридни и други атаки“, заяви Радев в отговор на въпрос на Георг Георгиев от ГЕРБ–СДС.
Премиерът подчерта, че българското Министерство на външните работи е реагирало категорично в подкрепа на Берлин. „За мен това е безразсъдно действие от страна на Русия“, заяви Радев и определи случая като сложен и изключително тревожен.
В същото време той направи уговорката, че българската страна все още не е получила конкретни данни от службите, които да подкрепят политическите заключения за руска намеса.
„Обикновено, когато се изразяват категорични позиции след като има политически изявления, се дават конкретни факти по линия на службите. Такива към нас все още не са постъпили. На базата на разкритията около дрона се прави изводът, който води към руска хибридна атака – това е директното цитиране на формулировката от висшето германското ръководство“, посочи премиерът.
Радев: Европа трябва да калкулира риска
От конкретния случай Радев премина към по-широката тема за войната в Украйна, като отново се обяви срещу опитите за военно решение на конфликта.
„Колективният запад се опитва да постигне конвенционална победа над Русия, без да отчитаме факта, че тя е най-голямата ядрена сила и не можем да противостоим на нейните хиперзвукови оръжия, това се вижда всяка нощ над Киев. Това увеличава риска и мисля, че Европа трябва най-сетне да започне да калкулира риска и трябва час по-скоро да се седне на масата на преговори, защото тази война разширява своя пространствен обхват и рискът расте всеки изминал ден“, коментира премиерът.
Тезата му предизвика остра реакция от Георг Георгиев. Депутатът от ГЕРБ–СДС подчерта, че Германия ясно е посочила Русия като източник на атаката и обвини премиера в недостатъчно категорична европейска позиция.
„Източникът на атаките беше посочен много ясно от страна на Германия – Русия стои зад това хибридно действие“, заяви Георгиев.
„Вие показвате плахост и неготовност да бъдете европеец в пълния смисъл на думата“, обърна се той към Радев.
Премиерът отхвърли критиката с думите: „Европа не е конкурс по конформизъм и ако вие настоявате България непременно да бъде част от ескалацията, аз нямам такива намерения. Разбира се, че ние стоим твърдо до Германия – нашият най-голям съюзник, но ние трябва да запазим частица разум“.
Радев отново настоя, че европейските държави трябва да работят за преговори с Москва.
„Дронове летят към Полша, Румъния и България, но трябва най-сетне да настояваме за други неща. Аз мисля, че България е сред тези държави, които настояват за това час по-скоро да стане“, коментира той.
И добави: „Според мен Европа може да съществува без Русия, но Европа трудно ще съществува дълго срещу Русия“.
Критики и към санкциите
Темата за Русия продължи и в Министерския съвет след среща „на четири очи“ между Радев и словашкия премиер Роберт Фицо, който е на официално посещение в България.
Радев заяви, че гледа с особена тревога на ескалацията на войната и призова за разум, диалог, прекратяване на огъня и преговори, определяйки дипломацията като единственото устойчиво и надеждно решение на конфликта.
По отношение на санкциите срещу Русия премиерът се позова на американския финансов министър Скот Бесент и заяви, че когато един и същ подход се прилага без резултат, трябва да се преосмисли неговата същност. По думите му правителството ще анализира внимателно какви нови ограничения се предлагат и как те биха се отразили на България.
Радев подчерта, че страната е част от общите европейски решения и правителството е солидарно с тях, но заяви, че София трябва да се противопоставя на мерки, които засягат българския национален интерес. Като пример посочи изключването на три физически лица от санкциите, както и действията на Гърция за защита на свои интереси при прилагането на ограниченията.
Според премиера националните интереси трябва да бъдат отстоявани, защото ЕС може да бъде силен само ако всяка държава членка е силна и защитава собствените си позиции.
Радев защити и ползите от руския петрол
По-рано през деня Радев коментира и възможността България отново да внася директно руски петрол. Темата беше поставена от лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
Премиерът подчерта, че отпадането на санкциите върху доставките на руски петрол не може да бъде едностранно българско решение, а зависи от общата политика на Европейския съюз.
Той съобщи, че е поставил въпроса както пред генералния секретар на НАТО, така и пред председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„България може да допринася много повече за своята икономика, на нашите съседи, на съюзниците, ако внасяме петрол директно от Русия“, заяви Румен Радев.
Като аргумент той посочи по-дългите маршрути при алтернативните доставки. Според него танкерите в момента пътуват между 45 и 60 дни, което изисква значително по-големи логистични възможности за съхранение на различни видове петрол.
Радев изтъкна и технологичните особености на рафинерията в Бургас. По думите му тя е проектирана за физическите и химическите характеристики на петрол тип „Урал“, а използването на други сортове налага пренастройване на инсталациите и създава допълнителни технически затруднения.
Въпреки аргументите в полза на руския петрол премиерът призна, че България не може да възстанови едностранно вноса, без да понесе тежки последици.
По думите му, ако страната реши сама да започне отново да внася петрол от Русия, „въпрос на около два месеца е да спре работата на „Нефтохим Бургас““. Радев предупреди и за риск от санкции, загуба на достъп до международните петролни пазари, банкови гаранции и световни застрахователни компании.
Той направи разграничение с доставките за АЕЦ „Козлодуй“, където според него използването на определени руски части и технологии е необходимо, тъй като те не се произвеждат другаде. При петрола, призна Радев, алтернативни източници съществуват.
Така в рамките само на един ден Радев демонстрира противоречива линия спрямо Русия – от една страна определи предполагаемата руска хибридна атака срещу Германия като „безразсъдно действие“, а от друга отново постави акцент върху рисковете от европейската политика към Москва, необходимостта от бързи преговори и ползите за България от руския петрол.
Макар Радев да подчертава, че България остава част от общите решения на ЕС и стои до Германия, в изказванията му отново прозвучаха аргументи, които прехвърлят фокуса от руската агресия към действията на Запада и рисковете от неговия отговор. Показателен е и използваният от премиера израз „колективният запад“ – формулировка, характерна за политическия речник на Москва и често използвана от Кремъл в противопоставянето му на ЕС и НАТО.
Същата двойственост се вижда и при санкциите. Радев формално признава необходимостта България да спазва общоевропейските решения, но едновременно поставя под съмнение ефективността им и изтъква икономическите аргументи за възстановяване на директните доставки на руски петрол.
