Като октопод на кънки – така изглеждаше президентът Румен Радев, след срещата на НАТО-вските страни от Централна и Източна Европа в Кошице, Словакия. Там той от една страна се изслили, че ще промени в посока на руските (не българските) интереси декларацията, с която трябваше да завърши срещата на 9-те държави, а от друга – подписа документа в оригиналния му вид. Ден по-късно той успя да да произведе нов гаф, след като разговаря с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг на английски, вместо на български през преводач, както изисква протокола на подобни срещи. Оистъпката му, може да се разглежда като отчаян опит да замете издънката в Кошице.
В Словакия държавният глава се закле пред българските журналисти: „Не можем да допуснем друг да решава бъдещето на българските енергийни проекти. Трябва да материализираме интересите си, а не да ставаме заложник на чужди интереси“…„Тук съм, за да не допусна друг да решава бъдещето на българските енергийни проекти. При подготовката на срещата установих, че определени текстове на предварително изготвената декларация застрашават реализацията на важни инфраструктурни проекти от наш национален интерес и направих необходимото проблемните текстове да бъдат извадени от декларацията“.
Днес, сигурността е комплексен въпрос. Тя не се гарантира само с военни средства и не зависи от една отделна държава, а има колективен характер и засяга много аспекти на енергийна и информационна независимост. От изказването на Радев пред българските медии, стана ясно, че той в качеството си на главнокомандващ на армията, всъщност не споделя идеята за колективна сигурност и не иска да се съобразяваме с евроатлантическите си партньори. Всъщност, лайтмотивът в изказването на държавният глава е, не че сами трябва да си решаваме въпросите, свързани с енергийните проекти, а че трябва да се съобразяваме с интересите на Москва. И звучи много странно на фона на НАТО и темата на срещата – гарантиране на сигурността на страните от източния фланг на алианса.
За какво всъщност става въпрос? България е член на НАТО от 2004 и от 2007 – на ЕС и следвоателно, въпросът за „баланс“ между руският и евроатлантическите интереси не стои на дневен ред. (В балканския регион ролята на „балансьор“ би могла да играе Сърбия. Тя хем иска да се интегрира в ЕС, ама още не е; хем защитава руските интерси. Друг е въпросът, доколко тази позиция е печеливша за западната ни съседка.) При това положение, нашата позиция – да играем срещу евроатлантическите ценности в угода на Русия, може да се разглежда като предателство към структурите, към които се числим. Всъщност – това се забелазва от партньорите ни. Сигурността е комплексен въпрос и от нашата страна има какво да се желае – това е било напомнено на премиера от Йенс Столтенберг по време на срещата им в София (петък, 1 март). В българските медии не излезе нищо по темата, но пък след срещата Борисов ни в клин, ни в ръкав изтърси, че „България не е троянския кон на Русия в НАТО“.
Що се отнася до „Турски поток“ – има едно интересно разминаване между Борисов и Радев. Няколко дена преди срещата в Кошице, Борисов заяви, че газпроводът е „благословен“ от напускащия поста председател на ЕК – Жан-Клод Юнкер. Това му било казано на ухо от същия. А Радев призовава да не слушаме Европа и да си строим газопоровода? Може да е вярно, но само едно от двете твърдения, освен ако не ни правят на „луди“.
В момента ние ползваме руски газ, като търсим алтернатива на тези доставки. Главно защото и преди и сега – Русия има практиката да нарушава двустранните и международните договорки, в които участва и така да създава за сигурността на отделни държави и региони. Примерите са много и разнопосочни– от спрените газови доставки през 2008, до керчнската криза от миналата година и неспазеното споразумение със САЩ за ядрените ракети. Бъдещето на „Турски поток“ е неясно заради новите американски санкции срещу Русия и променнената газова директива на ЕС.
Ще каже някой – в политиката няма морал. Всъщност, политиците губят доверието на избирателите, като се отклонят от морала. А и законодателството – в частност НК и антикорупционния закон, показват, че между човешкият и служебния морал в политиката няма разлика.
Спомняте ли си 90-те? Тогава бяхме много по-бедни, но по-оптимистично настроени. Сега сме много по-богати, но и по-нещастни. През 90-те си мислехме, че членството в ЕС и НАТО ще ни оправят положението. Днес, като че ли се връщаме там, откъдето се оттласнахме тогава, т.е. към руската сфера на влияние. И е безкрайно ясно, че без политическа воля и без натиск от страна на избирателите, няма кой да ни оправи положението.
