Радослав Христов
Кадър: БНТ

Радослав Христов е земеделски производител и повече от 20 години отглежда зърно. Той е икономист по образование. От 2008 до 2011 година е председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), в момента ръководи Тракийския съюз на зърнопроизводителите и е един от организаторите на земеделските протести.

– Г-н Христов, стана ясно, че сте на мнение, че министърът на земеделието Кирил Вътев работи изцяло в интересите на българското земеделие. Това е в контраст с позицията на останалите протестиращи в земеделския сектор. Бихте ли обяснили до каква степен подкрепяте останалата част от протестиращите земеделски производители?

– Аз съм организатор на тези протести. Подкрепям ги в частта на нашата декларация – на Националната асоциация на зърнопроизводителите, защото след това се появиха много плюнки, които се опитват да се прикачат към нас.

Извинявам се за израза, но те са точно такива. С най-различни искания – единият искал оставки, друг искал пръскачки, трети не знам какво искал… Явно е, че не виждат по-далеч от носа си някои хора.

Това, което е в исканията, са три групи.

Първата са финансовите искания – пакетът за подпомагане, втората група е законодателните пакети и третата е по отношение на зелената сделка, която реално обединява всички фермери в Европа. Защото тази зелена сделка, която я мислят едни хора, които си чоплят носа и стоят на бюра в Брюксел и не са виждали как изглежда трактор, нито комбайн, нито пшеница, нито царевица и не могат да отличат череша от вишна, такива хора да пишат как аз да си гледам земята е буквално цинично.

– Вие виждате ли правителството да полага реални усилия, за да бъдат решени проблемите Ви?

По финансовата част почти нищо не правят или не искат да правят. Обяснимо, тъй като трябва да увеличат приходната част, за да увеличат разходната част на бюджета.

Аз съм зърнопроизводител, не съм финансист, не съм икономист, не съм счетоводител.

За това как да се прави бюджет не бих дал даже и съвет, но мисля, че при такъв огромен бюджет тази година, да не можеш да намериш едни 100-200 млн. и да подпомогнеш, както всички казват – гръбнака на земеделието в България, зърнопроизводството, а да намираш пари за всички други сектори, за мен лично е обидно.

Искам да кажа, че свалям шапка на абсолютно всички колеги, без значение в кой отрасъл на селското стопанство работят, и аз съм убеден, че те заслужават цялото това подпомагане

Но смятам, че тази година, предвид тежката ситуация заради войната в Украйна, ние, зърнопроизводителите, също заслужаваме подпомагане.

– Доколкото разбираме, разговорите с правителството ще продължат под някаква форма…

– Не съм много убеден. Някои други организации, които са кухи организации, които имат по пет членове – аз ги наричам „Мама, татко и аз“, които от години стоят в министерството и са се настанили добре в него или около него и си решават личните проблеми. Браншовите организации затова са толкова много, защото някои от тях са с по трима или дори двама членове и са ги направили, само за да могат да стигнат до министерството и да си решават личните проблеми.

Това е факт, повярвайте ми.

95 процента от браншовите организации в сектор „Земеделие“ са точно такива.

И мога да ви кажа какво имам предвид. Имам предвид примерно тези двамата, които последно правят протести с едно-единствено искане – оставка на министъра. Те го правят това, защото вече не им се случват нещата в министерството, така както те желаят.

Дълги години вилнееха из министерството на земеделието, а сега, при този министър, не могат и той просто им пречи. Но пречи само на тях двамата. На другите, както виждате, той не пречи. Или поне се опитва да помогне по някакъв начин.

Двамата колеги, които визирам и които лично познавам, дори вече започвам да се срамувам, че ги познавам – Димитър Зоров и Венци Върбанов.

Трудно се отделя плявата от зърното и плявата от зърното могат да я отделят само зърнопроизводителите, защото знаят как става.

Исках да кажа, че плявата са тези двамата, ако ме разбирате правилно. Които също са поканени (на срещата с правителството в сряда вечерта, бел. ред.) и аз не съм напълно убеден дали в тяхно присъствие ще мога да издържа да водя нормални преговори с правителството.

– По кои точки имате все още разногласие с правителството?

– По първа точка Ви казах какви са усилията – не са много големи.

По отношение на законодателната инициатива – ние още ноември направихме една среща с премиера Денков и му представихме 13 закона, които трябва да бъдат променени.

До момента от тях има променен един, другият, доколкото знам, днес ще влезе в комисия. Остават още доста.

Ще го кажа така: започват да полагат някакви усилия по отношение на законодателната рамка.

По отношение на зелената сделка, това, което тормози и европейските, и българските фермери с тези небивали изисквания за работа, там също се правят, доколкото ми е известно, постъпки. Търсят съмишленици в Европейския съюз и Европарламента, защото това е една огромна, тромава, бюрократична машина. Толкова е тромава, че съм изненадан как може да работи една такава администрация.

Има един друг момент. Когато има политическо решение, било от европейци или американци и т.н., много бързо се взимат решенията. Примерно 70 млрд. за войната в Украйна. И хоп, на другия ден се получават. Но когато става въпрос за простолюдието, фермери, пенсионери – там реформите стават много трудно, незнайно защо.

– За страничния наблюдател, непознаващ проблемите на земеделието в детайли, остава впечатлението, че тази сфера – земеделието, е една от най-субсидираните в държавата, но недоволството винаги остава. В крайна сметка, ние, като крайни потребители…

– Пак сме недоволни, защото са най-скъпи цените. Аз също съм потребител. Разбирам този горчив вкус, който остава в устата Ви.

Аз имам приятели, които имат същото усещане, че този сектор е най-субсидираният.

Да ви кажа ли нещо? Сектор „Зърнопроизводство“ не е получавал средства от 2011 година.

Всички други сектори, без изключение, са подпомагани от държавата. Само че, когато секторът на зърнопроизводството излезе на протест или иска нещо, обикновено политиците, започват: „Тези с „Майбасите“ пак искат пари„.

Искам да ви кажа, че на последните ни пет протеста ние пари не сме искали. Само че те това говорят. От 2013 година в сектор „Животновъдство“, зеленчукопроизводство и всички останали се наляха милиони и те продължават и продължават да реват.

Ние смятаме, че и сектор „Зърнопроизводство“ трябва да бъде включен в подпомагането за вредите, нанесени от войната в Украйна.

За последните две години, всички останали сектори, без изключение, но с изключение на сектор „Зърнопроизводство“, получиха две години поред 426 млн. лв. Ние получихме нула.

На третата година помолихме да бъдем включени в тази украинска помощ и за съжаление в момента за нас пари няма.

Вие чухте ли, че казаха, че няма да бъдат подпомагани производители, които са на печалба? А защо на другите сектори не искат такова нещо? Това се иска само от нас – само за сектор „Зърнопроизводство“. Казват, че няма да дадат на нито един земеделски производител, ако е на печалба. Как разбираш дали са загуба или на печалба?

Правителството казва също, че няма европейски субсидии, които да се раздават на фермери, които са на печалба. Това не е вярно. Всички с европейски субсидии, които са във всички държави членки, никъде не е регламентирано изискване да се докаже, че фермерът е на загуба. Субсидиите се дават като допълнителен доход на фермера.

Те не се дават да му покриват загуба, печалба или нещо друго.

– Съгласете се, че ако излезем от сферата на земеделието, вероятно има и други сектори, които са засегнати от войната в Украйна. Те също биха имали правото да искат подкрепа от държавата. На всички ли трябва да се даде?

– За енергетика не мога да говоря, за образование също или за култура, защото не ми е работа. Ако излязат да протестират и да искат пари от държавата, това е тяхно право, ще ги подкрепя. Ако са достатъчно добре мотивирани, нямам нищо против.

– Но в крайна сметка това са средства, които се плащат и от вашите данъци…

– Това, което Денков каза – излезе с едни цифри за 1, 2, 3 млрд. печалба. Според Вас хубаво ли е или е лошо, че секторът е спечелил 3 млрд. лв.?

– Никак не е лошо това, дори е много хубаво…

– Значи трябва да бъдем похвалени. Ще Ви задам така въпроса: Ако вие имате няколко бизнеса, двата печелят, единият губи, кой ще закриете? Ще налеете пари в този, който печели и ще реинвестирате.

За миналата година знаете ли колко са приходите от зърнопроизводство? Между 7 и 8 млрд. От всички други сектори общо е 2 млрд.

– С други думи, това показва една добра картина в зърнопроизводството…

– В момента, понеже с министерството по наша молба направихме анализ – казахме, че за 2023 година разходите на единица декар надхвърлят с около 50 лева приходите, тоест, около 50 лв. на декар ние сме на загуба…

Не слушайте за годишните данъчни декларации. Там счетоводството не е толкова проста наука. Там влизат дълготрайни активи, амортизация и какво ли още не. Ако не съм си продал продукцията и тя стои в склада, тя е заприходена на себестойност. Аз няма как да изляза на загуба.

Дори ще Ви дам пример, който е реален. Заприходена ми е царевицата на 45 стотинки себестойност, а пазарната цена в момента е 35 ст. Ако аз я продам, ще реализирам 10 стотинки загуба на килограм или примерно 30 лв. на декар. Но това счетоводството не го вижда, няма как да го отрази. Трябва първо да я продам на загуба и чак тогава да се види това нещо.

Ние сме 50 хил. земеделски производители, при всеки е различно – един продава, друг не продава. Един е продал две реколти в една година, другият не е продал две реколти в една година.

Има и такива, които имат, да кажем, 1000 дка собствена земя, това им увеличава веднага актива. Тоест, те няма как да излязат на загуба.

– До кога продължават протестите ви?

– Имаме управителен съвет, за разлика от другите – „Мама, татко и аз“, които взимат сами решенията. Само управителният ни съвет е 20 човека и над 2000 членове.

Когато приемем нещо, 2000 членове трябва да бъдат запознати, да го приемат, да го гласуват, да влезе в управителния съвет, да го приемем и тогава мога да Ви кажа какво правим.

Това, което сме решили до момента – до петък протестираме. Довечера като излезем от среща (срещата в Министерския съвет на 7 февруари, бел. ред.), когато видим какви са нагласите, ще вземем евентуално друго решение.

Дали да спрем, дали да не спрем, дали сме удовлетворени или не. Така работим ние, за разлика от ония двамата мишоци.

Още интервюта четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук