Преди време той сам разкри същността и особеностите на политиката си. Отстъпвал бил една-две крачки, за да може след това, при изгоден момент, да се засили и да нападне. Похват, явно заимстван от някой боен спорт – в случая карате. И разбира се, споделен от Бойко Борисов.
Така че онези, които се осмеляват да се надяват, че Борисов се е съгласил на споделено управление, отстъпвайки управленчески възможности в името на евроатлантизма, бюджета, Плана за възстановяване и устойчивост, общественото благо или други подобни причини, само показват, че лековерието надвишава смелостта им.
В изчаквателна позиция
Оттук нататък Бойко Борисов ще си остане в дебнещо-изчаквателно състояние, като нападките срещу ПП-ДБ, негови лични или чрез негови партийни хора, ще стават все по-стръвни. Сегашното му отстъпление е доста по-продължително не заради някакво въображаемо смирение, а заради все още възможните разкрития на бившия му ортак и бивш главен прокурор Гешев. С увеличаването на вероятността да не му бъде поискано отнемане на имунитета, смирението му, дори въображаемо, ще започне да изчезва.
И тук вече ще се разбере дали новият временен главен прокурор действително е преживял някакво душевно сътресение, за да се противопостави на Гешев или всичко опира до политически игрички, наподобяващи похватите на мафията. И ще се разбере тъкмо по това дали Сарафов ще оттегли искането да се свали имунитетът на Борисов (Кирил Петков вече се отказа от своя имунитет).
При всички случаи изборът на ВСС в полза на натоварения с обществено недоверие Сарафов за временен главен прокурор показва, че една съдебна реформа няма да е истинска, без да се смени начинът по който се избира ВСС.
А имунитетът на Борисов не бива да се оттегля по политически причини, колкото и добронамерени да са те, защото прочутите кюлчетата и вилата в Барселона вече не са явления от областта на правото: те се превърнаха в приказка, предание, легенда и показател за това дали обществото ни е в състояние да изгради правова държава.
Каква е правната стойност на обвиненията
А имат ли някаква стойност обвиненията и доказателствата срещу Борисов може да се разбере само ако една комисия в Народното събрание се запознае с тези обвинения и доказателства. Иначе най-будната част от обществото ни – онази, която две години негодуваше срещу неговото управление, отново ще остане с усещането за несправедливост и непостигнати цели.
А към бъдещите нападки на ГЕРБ срещу ПП-ДБ просто ще се добавят тези, които президентът, ИТН, „Възраждане“ и БСП вече отправят. От страна на Възраждане – дори със закани за нарушение на демократичните закони и Конституцията, от страна на президента – с явно нарушение на установени вече демократични обичаи, от страна на БСП – заради Украйна и бюджетния дефицит, а от страна на ИТН – с нелепото дори за сценаристите от „шоуто на Слави“ обвинение : „Ние ще гласуваме за Делян Пеевски и ще го подкрепим, за да разобличим депутатите от „Демократична България“, които не гласуваха за него, а иначе го подкрепят“.
Може ли да има истинска промяна?
Основният въпрос пред партиите на промяната все пак си остава следният: дали, как и доколко може да се осъществи промяна заедно с тези и този, срещу които тази промяна беше насочена? Отговорът на този въпрос не е чак толкова сложен. Политически компромис – да, това се прави достатъчно често в демократичните държави, когато се налага. Компромис с правото – не, когато това се случи в някоя държава, тя престава да бъде демократична.
И оттук вече могат да се провидят добрите страни на това, което се случва в България, въпреки че мнозинството, ако не и всички социолози, анализатори, политолози и, разбира се, журналисти го обявяват за безредие, разгром, рухване на държавността и все едни такива страховити оценки.
Всъщност рухват и се разнищват мафиотизираните и корумпирани институции, а пред България се отваря възможността да ги съгради отново, така че да служат на обществото и държавата. Изключителна, макар неосъзната и неспомената заслуга на държавата ни е и това, че всички сблъсъци, цялото обществено напрежение и всички противоречия се разрешават съобразно законите и Конституцията на страната.
А затрудненията при търсенето и тълкуването на най-малките подробности от тези закони карат все повече хора да вникват в смисъла и на демократичните процеси, и на демокрацията като цяло. Така една набързо, от историческа гледна точка, съградена демокрация, каквато е нашата, възприела по-скоро външните ѝ белези, нежели същността ѝ, и затова оправдано наричана „фасадна“, а и недоразбирана в продължение на десетилетия е на път да бъде разбрана и осмислена за няколко седмици само.
Онова, което спираше развитието на България
След всички сегашни неуредици вече ще бъде много трудно, ако не и невъзможно, да се подхванат отново онези унаследени от едно предишно управление уклони към сливане на властите, прокурорски произвол и корупционни зависимости, които забавяха развитието на държавата ни.
Като все пак остава вероятността, и тя не е никак за пренебрегване, политическите лутаници и несигурността да налеят гласове в една фашизоидна проруска партия, знае се коя.
Коментарът на Иво Беров е публикуван в „ДОЙЧЕ ВЕЛЕ„.
Още актуални коментари – четете тук
