Разкази от Украйна: Как се подготвят хората за евентуален руски ядрен удар?

Дмитрий Бондаренко е готов за най-лошото.

Той е напълнил склада под сгъваемото си легло и почти всяко друго кътче в апартамента си в източната част на Киев с вода и дълготрайна храна. Има ролки с тиксо, с които да залепи прозорците от радиоактивни валежи. Има газова печка за къмпинг и уоки-токи, пише „Асошиейтед прес“ в свой репортаж.

Има дори пушка AR-15 и пушка за защита, както и кутии с боеприпаси. До пералнята му са прибрани контейнери с гориво и резервни гуми, в случай че се наложи да напусне града набързо.

„Всяка подготовка може да увеличи шансовете ми да оцелея“, казва той, носейки нож и аптечка за първа помощ.

След като руската инвазия продължава вече девети месец, много украинци вече не се питат дали страната им ще бъде поразена от ядрено оръжие. Те активно се подготвят за тази някога немислима възможност.

На масите за вечеря и в баровете хората често обсъждат кой град би бил най-вероятната мишена или какъв вид оръжие би могло да бъде използвано. Мнозина, като Бондаренко, се запасяват с провизии и правят планове за оцеляване.

Никой не иска да повярва, че това може да се случи, но изглежда, че мнозина в Украйна, която през 1986 г. преживя най-тежката ядрена авария в света в Чернобил, мислят за това.

„Разбира се, че Украйна приема тази заплаха сериозно, защото разбираме с каква държава си имаме работа“, заяви президентският съветник Михайло Подоляк в интервю за „Асошиейтед прес“, визирайки Русия.

Кремъл направи необосновани твърдения, че Украйна подготвя „мръсна бомба“ в окупираните от Русия райони – експлозив за разпръскване на радиоактивни материали и всяване на страх. Киев категорично отрече и заяви, че подобни изявления са по-скоро знак, че самата Москва подготвя такава бомба и обвинява за това Украйна.

Спомени за Чернобил

Ядрените страхове предизвикват болезнени спомени у онези, които са преживели катастрофата в Чернобил, когато един от четирите реактора се взриви и изгоря на около 100 км северно от Киев, изпускайки радиация. Първоначално съветските власти пазят аварията в тайна и макар че градът в близост до централата е евакуиран, Киев не е евакуиран.

Светлана Божко тогава била 26-годишна журналистка в Киев. По време на аварията била бременна в седмия месец и е повярвала на официалните изявления, които са омаловажили инцидента. Но съпругът ѝ, който разговарял с физик, я убедил да избяга с него в югоизточната Полтавска област и тя осъзнала заплахата, когато видяла радиационните монитори и служители, които изплаквали гумите на автомобилите, напускащи Киев.

Тези страхове тревожат Божко до края на бременността ѝ, а когато дъщеря ѝ се ражда, първият ѝ въпрос е: „Колко пръста има детето ми?“. Дъщерята, която била здрава, сега има собствена дъщеря на 1 година и напуснала Киев месец след нахлуването на Русия.

Все още живееща в Киев на 62-годишна възраст, Божко се е надявала, че никога повече няма да ѝ се наложи да преживее подобно нещо. Но всички тези страхове се връщат, когато руският президент Владимир Путин изпрати войските си на 24 февруари.

„Това беше дежавю“, казва тя пред АП. „Отново ме обзеха чувствата на трагедия и безпомощност“.

Столицата отново се подготвя за изпускане на радиоактивност, като повече от 1000 души са обучени да реагират, казва Роман Ткачук, ръководител на столичния общински отдел за сигурност. Закупено е голямо количество таблетки калиев йодид и защитни средства за разпространение, добави той.

Черен хумор за ядрените оръжия

При всички разговори на високо равнище от Москва, Вашингтон и Киев за атомните заплахи, разговорите на украинците тези дни са изпъстрени с фрази като „стратегически и тактически ядрени оръжия“, „хапчета калиев йодид“, „радиационни маски“, „пластмасови дъждобрани“ и „херметически затворена храна“.

Бондаренко казва, че е започнал да прави планове за ядрено оцеляване, когато украинската атомна електроцентрала „Запорожие“ – най-голямата в Европа – е била засегната от руски атаки.

33-годишният дизайнер на приложения смята, че има достатъчно запаси, за да оцелее няколко седмици, и повече от достатъчно гориво, за да напусне страната или да се придвижи дълбоко в планините, ако настъпи ядрена катастрофа.

Той се премества в Киев от Донецка област преди няколко години, след като тя е заплашена от промосковски сепаратисти. Надявал се е на спокоен живот в Киев, но пандемията COVID-19 наложила по-изолиран живот в апартамента му, а войната ускорила плановете му за оцеляване.

Запасите му включват 200 литра вода, таблетки калиев йодид, за да предпази щитовидната си жлеза от радиация, респираторни маски за лице и ботуши за еднократна употреба, за да се предпази от замърсена почва.

Бондаренко казва, че не може да бъде сигурен, че ще бъде в безопасност от руски ядрен удар, но смята, че е по-добре да бъде подготвен, защото „те са луди“.

Уебсайтове предлагат съвети за оцеляване при мръсна бомба, а в TikTok има множество публикации на хора, които опаковат „ядрен багаж“, за да избягат бързо, и съвети какво да правят в случай на ядрена атака.

През октомври се наблюдава „огромен скок“ на украинските посещения на NUKEMAP – уебсайт, който позволява на потребителите да симулират атомна бомба, пусната на дадено място, според създателя му Алекс Велерщайн.

Безпокойството е предизвикало черен хумор. Повече от 8000 души се включиха в чат в услугата за съобщения Telegram след публикувана в Twitter шега, че в случай на ядрен удар оцелелите трябва да отидат на хълма Шекавица в Киев за оргия.

От друга страна, експертите по психично здраве казват, че наличието на мрежа за подкрепа е от ключово значение за запазване на устойчивостта в несигурни времена.

„Това често се случва в Украйна, а също така трябва да имате усещането, че можете да се справите с това. И има това групово усещане, (което) е доста силно“, казва д-р, Коен Севенантс, ръководител на отдела за психично здраве и психосоциална подкрепа за глобална закрила на детето към УНИЦЕФ.

Според него обаче продължителните периоди на заплаха могат да доведат до чувство на безпомощност, безнадеждност и депресия. Въпреки че може да настъпи известно ниво на нормализация, то може да се промени, когато заплахите се увеличат.

Умора на първа линия

Живеещите в близост до фронтовата линия на войната, като жителите на Николаев, казват, че често са твърде изтощени, за да мислят за нови заплахи, тъй като са издържали на почти постоянен обстрел. Градът, разположен на 500 км южно от Киев, е най-близо до Херсон, където бушуват сражения.

„Независимо дали го вярвам или не, трябва да се подготвим“ за ядрената заплаха, заяви пред АП ръководителят на областната администрация Виталий Ким. Той каза, че регионалните служители работят по различни сценарии и набелязват маршрути за евакуация.

Повече от половината от 500 000 души население отпреди войната е напуснало Николаев. Много от тези, които са останали, като 73-годишната Валентина, казват, че са твърде уморени, за да си тръгнат сега.

Тя спи в мазе без прозорци, което споделя с още около 10 съседи, при толкова унизителни условия, че помоли да не се разкрива самоличността ѝ. За заплахата от ядрена атака тя казва: „Сега вярвам, че всичко може да се случи“.

Друга жена в приюта, която пожела да бъде идентифицирана само като Тамара по същите причини, каза, че докато се опитва да спи през нощта на легло, направено от подредени дървени греди, мислите ѝ се въртят около това каква съдба я очаква.

„По време на Първата световна война са се сражавали предимно с коне. По време на Втората световна война – с танкове“, казва тя. „Никой не изключва възможността този път това да е ядрено оръжие“.

„Хората напредват, а с тях и оръжията, които използват, за да се бият“, добави Тамара. „Но човекът не се променя и историята се повтаря“.

В Киев Божко усеща същата умора. Научила е какво да прави в случай на попадение на ракета, държи запас от лекарства за различни видове химически атаки и има това, което нарича „багаж за тревога“ – неща от първа необходимост, опаковани в случай на внезапна евакуация.

„Толкова съм уморена да се страхувам; просто продължавам да живея живота си“, казва тя. „Но ако нещо се случи, ще се опитаме да се борим и да оцелеем“.

И казва, че разбира разликата между 1986 и 2022 г.

„Тогава се страхувахме от силата на атомите. Този път сме изправени пред ситуация, в която човек иска да те изтреби с всички средства“, казва Божко, „а второто е много по-страшно“.

Всичко за войната срещу Украйна – четете тук