Според ново проучване на неправителствената организация „Оксфам“, богатите нации отново са завишили „реалната стойност“ на климатичната помощ за държавите с ниски и средни доходи. Изчисленията показват, че сумата за 2024 г. е преувеличена с над 100 милиарда долара, а през 2022 г. този излишък е бил 88 милиарда.
Правителствата са обявили, че през 2024 г. са осигурили близо 137 милиарда долара за климатично финансиране, което е предназначено да помогне на страните от Глобалния юг да намалят емисиите и да се справят с последиците от климатичните промени. От тези средства 69 милиарда долара (65 процента) са предоставени под формата на заеми. Много от заемите са прилагани при пазарни условия, коиoто изисква минимално или никакво усилие от страна на развитите нации, но увеличава дълговете на страните от Глобалния юг.
Реалната стойност на климатичното финансиране през 2024 г. от богатите държави е между 33 и 45 милиарда долара, което представлява около една трета от обявените суми, според „Оксфам“. Само между 15 и 18 милиарда долара са били отпуснати за адаптация към климатичните изменения.
Тези резултати идват само няколко седмици след преговорите за климата в Бон, където страните с богатство отказаха да увеличат ангажимента, поет на COP30 в Бразилия, за три пъти увеличение на финансирането за адаптация до 2035 година.
Дори трикратното увеличение на финансирането ще покрие едва една трета от нуждите на по-слабите икономики, съгласно оценките на „Оксфам“.
Организацията е установила разлика между заемите с пазарни лихвени проценти и тези с преференциални условия, отчитайки също и завишените твърдения относно важността на тези средства за климата.
„Коментарите показват, че най-заможните страни продължават да преувеличават реалната стойност на финансирането за справяне с климатичните проблеми, създавайки илюзия за солидарност, докато предоставят значително по-малко, отколкото декларират“, заяви Мариана Паоли, ръководител на отдела за климатична политика в „Оксфам“. „Вместо да помагат на по-бедните нации да се справят с кризата, те ги натоварват с дългове чрез заеми, често при търговски условия“, допълни тя. „Това е жестока ирония: тези, които носят най-малка отговорност, плащат по-малко, докато най-засегнатите плащат повече“, коментира Паоли.
Необходимо е публично и безвъзмездно финансиране за климатични мерки, което да отговаря на размера на климатичната криза, а не счетоводни маневри, заеми или празни обещания, подчерта Паоли. „Безвъзмездните средства са жизнено важни за адаптацията на страните към изменящия се климат, намаляване на емисиите, защита на човешкия живот и справяне с опустошителните загуби и щети“, каза тя. Богатите нации трябва драстично да увеличат финансирането на COP31 и да изпълнят поетите ангажименти, завърши Паоли.
