Шествието „Безсмъртният полк“ и тази година ще се проведе в София на 9 май, макар в Москва да е отменено от съображения за сигурност. Акцията има руски корени – провежда се за първи път в Томск през 2012-а от граждани, които почитат своите близки, загинали във Втората световна война, носейки техните портрети.
Много бързо обаче инициативата е овладяна от Кремъл. Тя започва да се организира и в десетки други страни. Акцията се използва с пропагандна цел – за укрепване на властта на руския президент Владимир Путин. Той самият обичайно взима участие в марша, носейки портрета на баща си – Владимир Спиридонович Путин, сражавал се на фронта.
Както по света, така и в България шествието дава удобен трамплин за величаене на СССР и за заклеймяване на омразните на кремълската пропаганда „европейски ценности“.
Как е изопачен замисълът
Скоро „стана ясно, че движение, способно да събере милиони хора, ще бъде ръководено от властите“, разказва Игор Дмитриев, един от организаторите на инициативата. „Когато го създавахме, не сме си и помисляли, че на него ще се появят хора с портрети на Моторола (командир на сепаратистите в Донецк, който бе взривен в асансьор в дома си – б.ред.) или Сталин. В нашия устав комерсиализацията и идеологизацията на движението бе забранена“, обяснява той.
Като се отчете иманентната политизация на историята и особено на глобален катаклизъм като Втората световна война, не е трудно да се види, че замисълът на Дмитриев и неговите колеги е бил твърде наивен.
Лековерие струи и от думите на художника Алексей Шелепов, създал емблемата на акцията: жерав, летящ над червена петолъчка. „Искахме да създадем знак, отделен от политическите и пропагандните символи и щампи, но при все това с историческа приемственост“, казва той. Но нима за червената петолъчка например е възможно да се говори без политически пристрастия и свръходоза идеология?
Уважават го русофилите, БСП, „Възраждане“ и „Атака“
На сайта на организаторите в България четем: „Единствените знамена, които са разрешени при провеждането на шествието, са знамената на България, Русия, на Победата и на СССР“.
Освен че традиционно привлича симпатизанти на крайната левица, на „Национално движение „Русофили“, чийто ръководител Николай Малинов е санкциониран за корупция по закона „Магнитски“, събитието е уважавано от политици от БСП, „Възраждане“, „Атака“ и други формации. И не на последно място – от руската посланичка Елеонора Митрофанова. Финалът на шествието традиционно е Паметникът на Съветската армия, чието присъствие в сърцето на една европейска столица е изключително спорно.
Както самото шествие, така и монументът (известен като МОЧА) са обект на възмущение и протести от страна на всички, които като представителите на ДБ в Столичния общински съвет подчертават превратната роля на окупационната Червена армия у нас.
Редно ли е тази акция да се случва в България?
През 2022-а, заради руската агресивна война срещу Украйна, шествието бе забранено в САЩ, Великобритания, Ирландия и Казахстан.
В София тази година то не е съгласувано с общината, но въпреки това може да бъде проведено.
Редно ли е тази акция да се случва в България, която от една страна отдавна е обявила комунистическия режим за престъпен, а от друга е членка на НАТО и ЕС? Да не говорим, че Русия, която е фактически патрон на събитието, обяви страната ни преди година за вражеска.
Самото събитие се използва от Кремъл за разпалването на разделение и поляризация в българското общество.
Коментарът на политолога доц. Петър Чолаков е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
