Цените на пържолите и хамбургерите в САЩ са достигнали безпрецедентно ниво, като животновъдите, подобно на Стефани Хаценбюлер, са натоварени с предизвикателството да увеличат числеността на стадата, което е трудна задача, според Асошиейтед прес.
Хаценбюлер и други фермери в страната не желаят да увеличават бройката на добитъка, който е на най-ниското ниво от повече от 75 години; докато това не се промени, търсенето ще остава по-високо от предлагането и цените на говеждото ще продължат да растат.
Според Хаценбюлер, някои животновъди започват да увеличават стадата си, но за много други съществуващи животни е трудно да се обслужват.
„Светът е пълен с добри и лоши периоди“, добави тя. „Текущата ситуация е смесена“.
Тази пролет, когато кравите в нейното ранчо „Дайъмънд Джей Ангъс“, близо до Мандан, Северна Дакота, родят около 700 телета, Хаценбюлер трябва да направи избор: да увеличи животните си или да продаде същия брой за клане, за да балансира новото потомство.
Недостигът на добитък в страната не е единствената причина за важността на цените на телешкото на рафтовете, но постоянно намаляващият брой говеда е основен фактор, който води до средна цена на суровата кайма в САЩ от 15,12 долара на килограм през март, почти на рекордните нива от февруари. Тази цена е с 48 процента по-висока от 2021 година.
През 1975 година, числеността на говедата в САЩ е достигнала рекорд от 132 милиона, обаче през текущата година е спаднала до 86 милиона. Благодарение на напредъка в генетиката и методите на хранене, фермерите произвеждат значително повече месо на животно, така че при по-ниска численост, производството на говеждо в САЩ достигна пик от 12,8 милиарда килограма през 2022 г. Очаква се до 2026 г. то да бъде около 11,7 милиарда килограма.
През 2025 г. са изнесени 1,2 милиарда килограма говеждо и това, в комбинация с високото търсене, е причина за рекордно повишените цени. Животновъдите си дават сметка за високите цени, но същевременно се сблъскват с много предизвикателства, които ги възпират да увеличават стадата – най-вече сушата.
Сухите условия се задържат в широки райони на говедовъдството, като около 63% от говедата в САЩ се намират в засегнати от суша области, според информация от министерството на земеделието. Някои зони имат и значителни горски пожари, които заплашват пасищата.
„Нуждаем се от дъжд. Нуждаем се от трева за отглеждане на кравите, тъй като те пасат повече от половин година. Тук е основният проблем – наложи се да се намалят стада задължително“, посочва Петри.
В този сезон, когато се раждат телетата, фермерите планират дали да оставят младите женски животни (юници) и телета за разплод, като основен фактор ще са условията на пасищата, коментира Бернт Нелсън, икономист от Американската федерация на фермерските бюра.
Хранителните разходи са основно бреме за фермерите. Поради суша в области като Тексас и Оклахома, те често се нуждаят от доставка на фуражи от различни места, което добавя допълнителни разходи и затруднява увеличаването на стадата.
„Когато условията на пасищата се влошат и водата стане проблем, някои щати са принудени да транспортират сено и вода от региони, където наличието на трева и вода е по-добро, а това значително увеличава разходите“, добавя Нелсън.
Ако фермерите решат да увеличат стадата си, отглеждането на едно теле преди да бъде заклано отнема между 15 и 24 месеца. Животновъдите често обвиняват концентрираната месопреработвателна индустрия, доминирана от няколко големи компании, за високите цени на говеждото, но ситуацията е по-разнообразна.
Институтът по месото, търговска асоциация на месопреработвателите, посочва в изявления и анализи, че цените за крайния потребител са в ръцете на търговците на дребно и ресторантите, а не на преработвателите. Освен това те твърдят, че животновъдите реализират рекордни печалби, докато преработвателите търпят загуби.
Институтът добавя, че концентрацията в сектора не е претърпяла значителни промени през последните 30 години.
„Твърденията за концентрацията в индустрията за говеждо месо дават възможност да се мисли, че консолидацията в сектора на преработката продължава и че пазарната мощ става все по-укрепена, но това не е вярно“, посочва организацията.
Джон Робинсън, представител на Националната асоциация на производителите на говеждо, отбелязва, че причините за високите цени са множество и понякога преработвателите поемат известна отговорност, но „ситуацията е многопластова и по-сложна, отколкото повечето хора осъзнават“.
Затварянето на границата между САЩ и Мексико за внос на добитък също е важен фактор за високите цени, с цел предотвратяване на разпространение на плътояден паразит – винтовия червей на Новия свят. Забраната, която бе наложена в края на 2024 година, е препятствала движението на около 1 милион говеда от Мексико в САЩ, коментира Уорън Руше, експерт по угоителни ферми.
Тази забрана особено влияе на възможностите на фермерите в южните равнини.
Президентът Доналд Тръмп предложи увеличаване на вноса на говеждо от Аржентина, но предложената квота би представлявала само малка част от производството на говеждо в САЩ, добавя Руше.
Хаценбюлер, фермер от Северна Дакота, не печели много, но счита, че за тези, които притежават земя и оборудване, сега е добро време за отглеждане на говеда. За новите в бранша обаче ситуацията е сложна поради високите разходи и трудности с намирането на работна ръка.
„Ако си млад и искаш да започнеш, вероятно сега не е най-добрият момент, но ако си утвърден в бизнеса, ще се справиш“, обяснява тя.
Майк Уилямс, животновъд от Калифорния, споделя, че не би обезкуражил никого да навлезе в бизнеса, но би ги предупредил „да не се задлъжняват“.
„Смятам, че най-сетне започваме да получаваме справедлива цена“, заключава той. „Хората вече осъзнават стойността на говеждото и са готови да платят малко повече за качеството, което получават.“
