Руският концерн „Лукойл“ има господстващо положение на пазара на горива в България. Нефтеният му терминал в Росенец служи на Русия като врата към ЕС, която обаче почти никой не контролира, разказва репортаж на ARD от България.
Димитър Найденов стои край дългата бетонна стена, подсигурена с бодлива тел, и гледа към резервоарите с гориво отвъд нея, които принадлежат на „Лукойл-България“. Димитър е общински съветник в Бургас от квотата на „Демократична България“ – партия, която се бори срещу корупцията и за върховенство на закона в България.
Царството на „Лукойл“
Тук, на около 20 километра от Бургас, се е ширнало царството на „Лукойл“ – нефтеният терминал „Росенец“, където пристига суровият петрол, големите резервоари за гориво, а малко по-нататък е и рафинерията на „Лукойл“, която е най-голямата в Югоизточна Европа. „Не е от компетенциите на Общинския съвет да контролира работата на рафинерията и на терминала в Росенец. Това по-скоро е задължение на правителството и на държавните служби“, казва Найденов. „Въпреки това като политик и общественик аз твърдя, че този бизнес е от особено значение, защото е важен за националната сигурност,“ казва той и пояснява, че става дума
В хода на приватизацията през 1999 година „Лукойл“ придоби най-голямата рафинерия в България заедно с инсталациите и терените. През 2011 година тогавашното правителство на Бойко Борисов даде на „Лукойл“ пристанищния терминал „Росенец“ на дългосрочна концесия на много ниска цена, според разследващия портал „Биволъ“. Общинският съветник Найденов казва, че по негова информация в договора има клауза, според която българските власти могат да влизат на терена на фирмата единствено с изричното съгласие на „Лукойл“.
„Според чл. 15, т. 2 от договора, Общото събрание на „Лукойл“ има право да спре достъпа на държавните власти, дори когато те изпълняват служебните си задължения. Това е поверително. Пише го в договора за приватизацията,“ казва Найденов.
Липсва митнически контрол?
Асен Василев беше министър на икономиката и енергетиката в служебния кабинет през 2013 година. Той обяснява: „Като имаме предвид факта, че това е главният пункт за доставка на петрол в България, тук е необходимо постоянно присъствие на митничари, каквото в момента със сигурност няма.“
Според Василев, по време на служебното правителство преди 8 години са предприети първите усилия да бъде въведен контрол. Целта била да се установи какви количества суров петрол идват от Русия и се преработват в рафинерията, за да бъдат продадени на външния или вътрешния пазар. В рафинерията нямало уреди за измерване, макар че такива е трябвало да бъдат инсталирани години по-рано. Сроковете за инсталирането им на два пъти били удължавани за улеснение на „Лукойл“. Последният срок изтекъл на 31 март 2013 година, когато уредите трябвало вече да работят. В началото на април шефът на митниците Ваньо Танов отишъл на проверка и установил, че няма инсталирани уреди за измерването на постъпващия суров петрол. Излизащите количества преработено гориво се насочвали по тръбопроводи към Южна България, като измервателните уреди все още били в пробна фаза, а митническите пломби били счупени. Тоест, уредите не показвали какво всъщност става. При тази и при следващата проверка било установено, че някои от измервателните уреди се заобикалят. В резултат – през април 2013 г. бил отнет лицензът на „Лукойл-България“, макар и само за кратко време, както уточнява бившият министър Василев.
„Лукойл“ обжалвал решението и само след няколко дни съдът постановил, че лицензът може да се възстанови, докато бъдат въведени адекватни контролни мерки. „Не съм сигурен какво стана по-нататък с тази процедура. По мои сведения не бяха предприети повече опити да се инсталират действителни системи за контрол или пък лицензът отново да бъде отнет поради неизпълнение на това условие,“ казва Василев.
Лукойл-България: „Има митнически и граничен контрол“
„Лукойл-България“ опровергава това твърдение. Студиото на ARD за Югоизточна Европа отправи запитване дали и откога българските митнически и гранични власти имат достъп до терминала и съоръженията и дали там се провежда непрестанен контрол над стоките и хората. В отговор дойде подробна писмена позиция на „Лукойл-България“: Пристанищният терминал „Росенец“ винаги е бил под митнически контрол, а всекидневният достъп на митничарите се подразбира от само себе си; на терена на терминала има митническа служба, в която работят служители на териториална дирекция „Южна морска“. В становището се казва още, че има и митнически пункт. А това е не само логично, но и необходимо, защото пристанищният терминал е външна граница както на България, така и на целия ЕС. Тоест, освен митнически има и граничен контрол, който упражняват още няколко държавни служби с различни компетенции.
Българският разследващ портал „Биволъ“ вече от години се занимава с доминантната позиция на руския петролен концерн „Лукойл“ в България. Ставало дума за истинска „държава в държавата“, както пишат журналистите в едно от своите разследвания. Димитър Стоянов, който работи за разследващия портал „Биволъ“, казва: „Често пъти наблюдаваме, че контрол има само на входа, но не и на изхода на „Лукойл“ и на пристанището в Росенец. На практика от там може да излезе всеки. Не виждам пречка някой да влезе с фалшива самоличност, ако се налага, а после да извърши някакъв саботаж, както например се случи с оръжейния търговец Гебрев.“ Но това били само хипотези, уточнява той.
Разграден двор?
Разследващият журналист има предвид опита за покушение срещу българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев през 2015 година. Българските следователи по-късно заявиха, че отговорност за нападението с отрова носят трима служители на руското военно разузнаване. Преди няколко дни българската външна министърка Екатерина Захариева изгони от страната един руски дипломат от посолството в София, позовавайки се на руското участие в това престъпление. Разследващият журналист Стоянов е убеден, че българското население още дълго ще трябва да почака за свободно придвижване без паспортен контрол в Шенгенското пространство. „Ние не сме в Шенгенското пространство и в обозримо бъдеще няма и да бъдем, защото сме „разграден двор“,“ казва Стоянов пред ARD.
Материалът е публикуван в „Дойче веле“. Заглавието е на редакцията
