За час и 45 минути, при минус 7 градуса, трийсетина души, минаващи в късния следобед през подлеза на столичния бул. “Тодор Каблешков”, се подписват под искането на партия “Възраждане” за референдум за запазване на лева до 2043 г. На минаване покрай брандираната с плакати масичка двама дори вземат формуляри, за да помогнат в народното дело. До 10 април “Възраждане” трябва да внесе подписите в парламента – макар през 2018 г., когато пак свири сбор за референдум срещу еврото, не внесе онези над 220 хиляди.
“Единственият платен тук сте Вие”, обръща се към мен един от тримата, които събират подписи и лични данни. “Ние сме доброволци, работим за обществото, Вие ще напишете това, за което Ви плащат. Дойче Веле ми се струва доста американска медия, няма ли пари на Сорос в нея”, казва той, докато Татяна Стоева, единствена от тримата, която не отказа да се представи, вика към минувачите: “Вашият глас има значение! Не искате да ядете ларви и скакалци, нали! Вече има фабрика за насекоми в Лозен! (произвежда протеини от ларви на черни мухи, бел.авт.)”. Това какво общо има с лева, питам. “Ами който държи парите, той казва какво да се яде, нали! Наясно ли сте колко е вреден хитинът, а Фон дер Лайен ни натиска да ги ядем…” (Една от фейк новините, която се разпространява в социалните мрежи против употребата на насекоми. Бел.авт.)
Защо се подписват хората
Почти всички от подписалите се за по-малко от два часа трийсетина души са работещи хора, в активна възраст. Пенсионери са само двама и едната с неохота обяснява, че причините са много, но най-важната е, че с въвеждането на еврото “ще остана с половината от пенсията си”. В действителност и сега си е толкова. Заплахата от безконтролно поскъпване е най-големият страх и на останалите, но се промъква и скептицизъм към Европейския съюз (EС).
Млада жена с дете: “Смятам, че трябва да има независимост на българските финансови институции и левът да се запази като символ”. Служител в Национална служба “Охрана”: “Защото всичко ще стане скъпо, даже съм против ЕС, стига да ни управляваха нормални хора”. Уебдизайнерка: “Прекалено бедни сме да преминаваме към еврото”. Детегледачка и съпругът ѝ – държавен служител, които разхождат кучето си, добавят, че ще обеднеем още повече.
“Притеснявам се, ако цените още се повишат. Нали виждате колко е инфлацията сега!”, е коментарът на фармацевтка.
Само един от всички запитани, представил се като “директор на дружество”, обяснява, че е за пряката демокрация и народът трябва да реши за нещо толкова важно като еврото, “от което после няма измъкване – независимо че Хампарцумян казва, че народът е тъп”. Наскоро по БНТ, коментирайки подписката за референдума, банкерът заяви, че “волята на народа, когато от този народ 1.5 милиона са функционално неграмотни, е условна.
„Защото искам да сме с левове, не с евро“, тросва се строителен работник на въпроса защо се подписва. “Стига с тая простотия – европейщина, искат да ни вземат и розовото масло, и да направят децата ни джендъри!” Жената в розово дълго яке и снежнобели зъби, покрити от порцеланови коронки, е ядосана, че някой изобщо може да пита за нещо, което се разбира от само себе си. Казва, че е финансист, работи от къщи и иска и получава формуляри, за да вземе подписи и от близките си.
Тиражираното от куп медии твърдение на кмета на Казанлък Галина Стоянова, че има опасност ЕК да забрани розовото масло, е посяло тоя гняв. В действителност никой не е тръгнал да забранява нищо – предвижда се промяна на регулациите при контрола на етеричните масла. “Джендъризмът” също е пожънал своето.
Срещу ваксините и срещу Истанбулската конвенция
Но защитата на лева си има опашка – доброволците на “Възраждане” не са само срещу еврото, но и срещу ваксините против Ковид-19 и Истанбулската конвенция.
– Ако децата Ви са ЛГБТ?
– Е, и какво – пак ще ги обичам! Ами ако Вашите са? Имате ли деца?
– Имам три.
– Е, ако някое от тях е гей?
– Няма такова нещо! Това се дължи на лошо и неправилно възпитание.
Ето този разговор водим с един от събирачите на подписи.
После е ред на доброволките, които вече са запитали и получили отговор, че подкрепям и еврото, и Истанбулската конвенция, също и ваксините. “Жал ми е за Вас, не знам как се гледате в огледалото, защото няма нищо национално, което да защитите”, казва едната, която се представя като счетоводител на голяма компания. “Всичко е ясно – тя е ваксинирана”, тържествуващо казва другата, като пита с колко бустера съм. “Ще Ви питам след две години как ще сте – всъщност, няма да Ви питам, защото ще сте умряла”, следва разказ за познати, разболели се тежко след ваксиниране. Всички ще умрем, казвам.
„Ще плащаме солидарно за другите“
Счетоводителката все пак склонява да каже мотивите си. “На всяка цена искам да бъде спасен българският лев. Мантрата, че влизането в еврозоната ще ни донесе успех, е лъжа – страните извън еврото имат по-високи темпове на развитие. А и, като влезем, ще плащаме солидарно дълговете на задлъжнели като Гърция, Италия”. Колегата ѝ по събиране на подписи допуска, че левът може да се отвърже от еврото. Защо не, казва, след като не сме в еврозоната – иначе няма как, ето, гърците за малко да си върнат драхмата. Може да се върже към друга валута, китайският юан например, намесва се счетоводителката.
Снимките ядосват и тримата и, независимо от обещанието, че няма да бъдат публикувани, настояват да бъдат изтрити от телефона, също и от recycle bin – пред очите им. След сигнал, подаден на телефон 112 (нe става ясно от кого) идват полицаи и съставят предупредителен протокол на автора. Докладвали им, че журналист снима и нарушава обществения ред.
Правителството не води никаква кампания за разясняване
Със заплаха за съд, ако снимките бъдат публикувани, Татяна Стоева записва името ми на дипляна, на която с черни букви пише: “Да запазим българския лев”, а вътре подробно, ясно и издържано е обяснено защо трябва да бъде направено. Посочени са и аргументите в полза на еврото – и е казано, че са несъстоятелни. Например, че България ще влезе в клуба на богатите, срещу което се възразява, че “богатите държави са били такива още преди влизането в еврозоната”.
Въпреки уверенията, че ще има информационна кампания за еврото, нито редовното, нито служебното правителство са подготвили и една листовка. На прибиране в трамвая младеж, подминал групичката ни в подлеза, приближава и пита насмешливо: “E, колко подписа събрахте?”.
Репортажът на Емилия Милчева е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
Още актуални коментари – четете тук.
