С оглед на явната липса на интерес от страна на българското правителство за приоритизиране на свободата на печата, „Репортери без граници“ /РБГ/ представя предложението си за създаване на независима и плуралистична национална комисия с цел да превърне това в централен въпрос по време на следващата кампания за парламентарни избори в България, гласи съобщение на сайта на организацията два дни след състоялата се конференция, в която участие взеха както евродепутатът Вера Йоурова и Павол Салай – координатор на „Репортери без граници“ за ЕС и Балканите.
Българският премиер Бойко Борисов не е разгледал предложението на РБГ, както обеща по време на среща с представители на организацията през декември 2019 г., след като България подписа Международното партньорство за информация и демокрация. Седем месеца след като му изпрати пътна карта за подобряване на свободата на пресата в България, РБГ все още не е получила отговор от българските власти, алармираха от организацията.
“Българското правителство за съжаление демонстрира пълна липса на интерес да подобри медийната свобода в България и да спази своите международни задължения”, посочи още Салай по време на конфренцията, организирана от EURACTIV България.
„Въпреки факта, че свободата на медиите е заложена в Конституцията, България рискува да се превърне в държава, в която няма кой да я упражнява“, допълни още Салай и призова журналистите у нас да се мобилизират, за да превърнат този техен проблем в мащабен обществен и политически дебат по време на изборите догодина.
Имайки това предвид, “Репортери без граници” публикуваха свое предложение, което е било предоставено на премиера Борисов през март 2020 г., с помощта на което да се създаде независим и плуралистичен орган, който да подобри медийната среда в България.
Идеята е неин председател да стане добре известна международна фигура, бореща се за човешките права, а в комисията да влязат както български, така и международни експерти. Основна задача на комисията би била да изготви доклад с конкретни препоръки в тясно сътрудничество с ЕС, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Предложените мерки тогава ще бъдат обект на обществен дебат в национална конвенция и политически дебат в парламента.
Комисията ще засегне следните точки:
- правни гаранции за свободата на словото
- регулации за разпространение
- право на анонимност на източниците
- престъпления в пресата, процесуални гаранции по съдебни дела, включващи престъпления в пресата и средства за защита
- медиен плурализъм
- регулация на въпроса с концентрацията на медийната собственост
- мерки за гарантиране на редакторска независимост
- разпределение на държавна реклама
- държавна помощ за медиите
- разпределение на европейски средства
- законодателство, регулиращо разпространението на печатни медии
- достъп до публична информация
- обучение на журналисти
- функциониране и финансиране на общественото излъчване.
Зам.-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова заяви, че институцията е отговорна за държавна помощ и обществени поръчки ще се проучи разпределението на държавната реклама и европейските средства за българските медии. Тя посочи, че нечестният и непрозрачен начин, по който се разпределят европейски пари се използва като политически инструмент за заглушаване на критичните журналисти и независимите медии.
Този проблем, както и съдебният тормоз, липсата на прозрачност на собствеността върху медиите и като цяло слабото зачитане на върховенството на закона бяха определени от участниците в конференцията като основни проблеми за свободата на пресата в България.
България е класирана на 111-то място от 180 страни в Световния индекс за свобода на печата на RSF за 2020 г. – най-ниското класиране от всяка държава в региона на ЕС / Балканите.
