Парламентарната комисия, отговорна за превенцията и борбата с корупцията, изслуша единствения кандидат Пламен Тодоров, предложен за член на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Пред депутатите той представи своите виждания относно функциите на новия антикорупционен орган, акцентирайки на важността на превенцията, анализа на корупционните рискове, подобрението на разследванията, подбора на екипа и координацията с другите институции. Тодоров подчерта, че успехът на КПК трябва да се оценява не по количеството проверени дела, а по качеството на постигнатите резултати.
Отговоряйки на въпрос на Рая Назарян от ГЕРБ относно кадровата политика на комисията, Тодоров сподели, че при избора на служители е наложително да се прилагат съвременни методи за проверка на интегритета. Той уточни, че специфичните процедури, вкл. т. нар. ветинг (проверка на интегритета), трябва да бъдат разгледани от членовете на комисията, и ще настоява да се положи акцент на опита на други институции. За класифицираните инструкции, Тодоров спомена, че не може предварително да определи дали ще останат секретни, тъй като това зависи от съдържанието им.
По въпроса за превенцията, Тодоров отбеляза, че е необходимо първо да се изготви оценка на институциите, които са подложени на повишен риск от корупция, и именно там трябва да бъдат установени по-стриктни изисквания към служителите и редовни проверки за интегритет.
На въпроса на Иван Димитров от „Прогресивна България“ за течовете на информация от антикорупционни разследвания, Тодоров посочи, че защитата на данните трябва да бъде основен приоритет на новата комисия. За целта той изтъкна, че е необходим стриктен контрол на достъпа до информация, надеждни информационни системи, проследимост на достъпа, проверки за интегритет, обучение и дисциплинарна отговорност при нарушения.
Отговаряйки на Димитър Найденов от „Демократична България“ за това как ще осигури независимостта си, предвид опита му в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), Тодоров увери, че предишният му опит не би повлиял на неговата съвест и действия в съответствие с закона. Според него, независимостта на комисията е гарантирана и от колективната структура, състояща се от петима членове, избрани от различни институции.
Тодоров смята, че оценката за работата на КПК не следва да бъде базирана на броя на разследванията, а на качеството на постигнатите резултати. Като индикатор за успех той спомена осъдителните присъди, потвърдени от последна инстанция.
Относно взаимодействието на КПК с прокуратурата, Тодоров изрази мнение, че те трябва да функционират на основата на закона, взаимно уважение и спазване на правомощията на всяка институция.
На въпроса на Николета Тодорова от „Прогресивна България“ за първата институция, на която комисията ще обърне внимание при оценка на корупционния риск, Тодоров заяви, че не може да посочи конкретна структура предварително. Според него решенията трябва да се основават на анализа на данни и оценката на риска, а не на лични впечатления.
Той подчерта, че качеството на разследванията е в пряка зависимост от добре обучени и мотивирани професионалисти, а обученията на служителите са сред основните мерки за повишаване на ефективността.
В отговор на Димо Дренчев от „Възраждане“ за институционалната памет на предходния антикорупционен орган, Тодоров заяви, че тя следва да се използва, както за добри практики, така и за примери на действия, които не трябва да се повтарят. Той не се ангажира с конкретен брой служители в новата комисия, уточнявайки, че първо е необходимо да се изградят организационните структури.
На въпрос на Стефан Арсов от ГЕРБ за проверките на имуществените декларации, Пламен Тодоров подчерта, че трябва да се осигурят равни стандарти и да се избягва политическа пристрастност. Той обясни, че към момента тези проверки са в правомощията на Сметната палата, но новата комисия следва да прегледа процедурите и регламентите, така че да активира своевременни проверки за несъответствия.
В отговор на въпросите на Велислав Величков от „Продължаваме промяната“, Тодоров потвърди, че е работил със Стефан Белчев в АДФИ и посочи, че кандидатурата му за КПК е логична стъпка в кариерата му. Той допълни, че като ръководител на АДФИ е заемал поста около месец и десет дни и е предприел мерки за подобряване на дейността на агенцията.
По думите му всеки подаден сигнал в АДФИ се оценява от комисия, която преценява необходимостта от проверка. Той отбеляза, че капацитетът на агенцията е недостатъчен в сравнение с броя на постъпилите сигнали.
В края на изслушването, Пламен Тодоров заяви, че в случай на проблеми с взаимодействието с прокуратурата, той би повдигнал въпроса пред членовете на комисията и би настоявал за използването на всички законови средства за нормализиране на отношенията между институциите.
