Българската православна църква е направила крачка към възможно евентуално признаване на Православната църква в Македония – сближаване, което отразява затоплянето на отношенията между правителствата на двете балкански съседи, пише Reuters.

Обаче е малко вероятно тази стъпка да бъде приветствана от други православни църкви като тези на Сърбия и Гърция, в район, където религиозната идентичност често е тясно свързана с националистическите страсти и политика.

Македонската православна църква е създадена, когато страната е част от комунистическата Югославия, но никога не е била призната от други православни църкви поради продължителния спор за нейната независимост от сръбската православна църква, с която преди това тя е официално обединена.

Този месец обаче македонската църква изпрати официална молба до 1 100-годишната православна църква в България, за да я превърне в символична „църква-майка”. България има близки езикови, културни и исторически връзки с Македония.

В декларация в понеделник Българската православна църква каза, че „осъзнавайки свещения си дълг ще предприеме всички необходими стъпки за установяване на каноничния статут на македонската църква”.

„Трябва да приемем протегнатата ръка на Македония. Това е най-малкото, което можем да направим, защото те са наши братя”, заяви българският православен патриарх Неофит.

Този ход идва три месеца след като министър-председателите на България и Македония подписаха договор за приятелство в ход, предназначен да сложи край на годините на дипломатически размирици и да засили европейската интеграция на Македония.

Консултации

Светият синод на Българската църква, висш изпълнителен орган, ще се консултира с други източноправославни църкви, включително с Русия, Гърция и Сърбия, преди да обяви окончателното си решение.

Източната православна църква е втората по големина християнска деноминация в света с повече от 250 милиона членове, но за разлика от римокатолическата църква, тя няма върховен лидер, сравним с папата, а вместо това се състои главно от де факто национални църкви, всяка от които е ръководена от патриарх.

В понеделник нямаше незабавен отговор от православната църква в Сърбия, Гърция или другаде за българското решение, но те едва ли ще бъдат положителни.

Гърция е в продължителен спор с Македония за името на страната, което е и името на северна гръцка провинция, а и Атина блокира опитите на правителството на Скопие да се присъедини към Европейския съюз и НАТО.

Руската православна църква, най-голямата в света, е малко вероятно да направи всичко, което би могло да компрометира силните връзки на Москва със Сърбия. Москва също се противопоставя на плановете на Македония да се присъедини към НАТО и ЕС.

Но православната църква в България може едностранно да признае македонската църква, което е сигурен начин да приветства българските националисти.

„Българската църква трябва да признае македонската църква”, заяви в понеделник българският министър на отбраната Красимир Каракачанов, съпредседател на партията „Обединени патриоти”, младши партньор в дясноцентристкото коалиционно правителство в София.

„Двете братски църкви говорят без преводач и използват едни и същи църковни книги”, добави той, като се позова на близките езикови връзки.

Освен това българските националисти смятат македонския език за диалект на българския език.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!