Рискът за финансовата стабилност на Румъния остава на високи нива, като причините за това са вътрешните икономически неравновесия, геополитическите конфликти и неопределеността в световната икономика. Това е посочено в доклад от Националната банка на Румъния, представен днес и разгласен от местните медии.
„Конфликтите в Близкия изток и блокадата на Ормузкия проток оказват влияние върху цените на енергийни ресурси, инфлацията и икономическия растеж; всяко ново ескалиране ще затегне и финансовите условия“, се уточнява в документа.
На вътрешния фронт Румъния все още е с най-висок фискален дефицит и дефицит по текущата сметка в Европейския съюз. За 2025 г. бюджетният дефицит се очаква да достигне 7,9% от БВП, а прогнозите на Европейската комисия за 2026 г. предвиждат свиване до 6,2%.
Според посочения източник икономическият растеж на северния ни съсед е намалял до само 0,7% през 2025 г. (от 0,9% предходната година) поради фискалните мерки и понижената покупателна способност на гражданите.
За инвестициите остава важна ролята на усвояването на европейските фондове и изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, прилагането на който обаче среща забавяния по някои компоненти. Страната до момента е получила 10,72 милиарда евро (под формата на грантове и заеми), като остава да се усвоят още около 10,7 милиарда евро.
Ситуацията при компаниите също се влошава. Процентът на лошите кредити в корпоративния сектор се е увеличил до 5,5% към март 2026 г. (с нарастване с 1,2 процентни пункта за една година). Най-сериозно засегнати са малките и средните предприятия, както и секторът на търговските имоти.
Румъния продължава да е на последно място по ниво на финансово посредничество, като делът на частния кредит към брутния вътрешен продукт (БВП) е само 22%, сравнено със средно 66% за ЕС и под нивата в Полша, Чехия, България и Унгария.
Докладът обозначава като дългосрочни структурни проблеми за икономиката застаряването на населението, недостигът на квалифицирани работници и климатичните промени. Румъния води в класацията на ЕС по брой младежи, които не учат и не работят (19,2%).
