Имената на носителите на Нобелова награда ще бъдат обявени следващата седмица. Всеки Нобелов лауреат получава специален златен медал с името си, диплом, изработен от известни норвежки и шведски калиграфи, и парична награда, която от тази година е 12 милиона шведски крони. Това е около 1,22 милиона щатски долара или 1,06 милиона евро.
Роденият в България писател Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература през 1981 г. Той е роден в Русе през 1905 година и живее там до шестата си година. Въпреки това получава наградата като немскоезичен автор, тъй като пише на немски и прекарва повечето от живота си в Западна Европа – Австрия, Германия, Великобритания, Франция и Швейцария, където умира през 1994 г.
Съществуват петима българи, които са били номинирани за това престижно отличие, според дигиталния архив на Нобеловата фондация на сайта NobelPrize.org Nomination archive.
Имената на номинираните остават в тайна в продължение на 50 години. Поради тази причина официално потвърдените номинации са само от преди 1976 година. Нобеловите комитети никога не разкриват имената на съвременните кандидати.
Според архивите, България има четирима писатели, номинирани за Нобелова награда за литература, и един политик, предложен за Нобелова награда за мир.
Пенчо Славейков (1866–1912) – един от най-влиятелните български поети и интелектуалци от края на XIX и началото на XX век – е номиниран за Нобелова награда за литература през 1912 г. от шведския учен и преводач Алфред Йенсен. Тъй като Славейков почива през юни същата година в Италия, номинацията му отпада поради правилата на Нобеловата фондация.
Иван Вазов (1850–1921), известен като Патриарх на българската литература, поет, писател и драматург, е предложен официално за Нобелова награда през 1917 г. от един от най-забележителните български учени и дейци, проф. Иван Шишманов. Творчеството на Иван Вазов обединява две епохи – Възраждането и следосвобожденска България, и поставя основите на почти всички литературни жанрове в съвременната българска литература.
Драматургът и поет Иван Грозев (1872-1957) е номиниран през 1928 и 1929 г. от акад. Михаил Арнаудов, известен фолклорист и литературен историк, който е работил дълги години в Софийския университет.
Поетесата и преводачка Елисавета Багряна (1893-1991) е била номинирана няколко пъти за Нобелова награда за литература – през 1943, 1944, 1945 и 1969 г. Номинацията ѝ през 40-те години е издигната от акад. Стефан Младенов, който е експерт по индоевропейско езикознание. В края на 60-те години на XX век, Багряна е предложена за Нобелова награда от писателката Анна Каменова, тогава председател на българския ПЕН клуб.
Българският политик и министър-председател Андрей Ляпчев (1866-1933) е номиниран за Нобелова награда за мир през 1910 г. от юриста и политика Христо Славейков, председател на Народното събрание, и син на известния Петко Р. Славейков. Христо Славейков предложил Андрей Ляпчев заради неговия важен принос за мирното разрешаване на международната криза след обявяване на независимостта на България през 1908 г. Ляпчев успешно провежда дипломатически преговори с Османската империя и Русия, предотвратявайки по този начин мащабен военен конфликт на Балканите.
„Час ЛИК“ на БТА е платформа за по-близки срещи с видни представители на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да се проследи на официалната интернет страница и в YouTube канала на БТА.
