„Ройтерс“: Дали прогресът със Северна Корея не нанесе завършващия удар по иранската сделка?

В ироничен обрат на нещата, прогресът в дипломацията на САЩ със Северна Корея може да е изиграл главна роля в решението на президента Тръмп да зареже иранската сделка, казва в коменатр за „Ройтерс“ Майсам Бехравеш /тук предадено със съкращения/. Според думите на държавния глава на САЩ, излизането от трудно постигнатия многонационален „Съвместен широкообхватен план за действие“, изпраща посланието, че „САЩ повече няма да отправят празни заплахи“.

Съобщението дойде 4 дни по-рано от очакваното в момент, когато Майк Помпео проведе финални угоровки със Северна Корея и се върна у дома с тримата освободени американци. Ясно е, че в представата на Тръмп иранската сделка и корейската дипломация се тясно свързани и неговата политика на „максимален натиск“ се отплаща. Администрацията му очевидно смята, че осакатявайки севернокорейската индустрия със санкции, водени от САЩ, е довела до решението на Ким да седне на масата за преговори и /може би/ да направи отстъпки. Тръмп не случайно пусна екзалтирани съобщения по време на срещата на лидерите на корейските държави, като заяви, че „САЩ и всичките им велики личности щяха да бъдат много горди от това, което става сега в Корея“. Не е трудно да се прозре неговоото усещане, че заслужава да му се признаят заслугите за събитията.

Друга причина за смелите ходове на стопанина на Белия дом срещу Иран е липсата на силни посредници между САЩ и персийската държава. Както Тръмп е признал, придвижването на нещата с Пхенян е станало с голямата помощ от страна на Китай. Президентът Си Дзинпин, въпреки традиционните връзки на страната си със Северна Корея, присъедини Пекин към повечето санкции, поискани и наложени от САЩ срещу режима на Ким. В иранския случай най-близкият съюзник е Русия. Ситуацията е много различна от тази на КНДР – Китай. Напрежението по оста Вашингтон – Москва е високо, а и Путин в никой случай няма достатъчно влияние над Техеран, за да оформя външната му политика.

Европейските партньори в иранската сделка предложиха на Тръмп пакет мерки за осъвременяването й, но всъщност не положиха достатъчно усилия, освен опитите да го убедят да остане в нея. От иранска гредна точка те даже му угодиха за сметка на Техеран. Така те изгубиха доверието на иранските политически кръгове, от които зависят решенията. За разлика от Иран, Северна Корея поне може да разчита на Китай като буфер срещу евентуална американска агресия. Техеран няма такъв партньор в лицето на Европа.

Разбира се, твърдото решение на Тръмп за Иран има адресати и извън азиатската страна. Президентът изпълнява популистки трик, като отговори на критиката от средите на републиканците. Това е послание и към Пхенян, че, както го формулира националният съветник по сигурността Джон Болтън, „Вашингтон няма да приеме неадекватни сделки“.

Това предупреждение може, обаче, да донесе друг ироничен обрат. Докато изтеглянето от иранската ядрена сделка цели да покаже на Ким Чен-ун, че американският президент спазва заплахите си, съществува опасност то да бъде прието твърде сериозно. В Пхенян може да се уплашат, че преговорите със САЩ не са много сигурно нещо и да решат, че все още се нуждаят от своето ядрено сдържане като гаранция за съществуване.