Когато президентът Доналд Тръмп произнесе встъпителната си реч на 20 януари 2017 г., той обеща край на „американската касапница“, една мрачна и нефункционална нация, която, увери той, може да поправи сам.
Напускайки президентския си пост четири години по-късно, Тръмп оставя след себе си една още по-поляризирана Америка, където хиляди хора умират ежедневно от пандемията на COVID-19, със силно повредена икономика и с увеличило се политическото насилие.
Тръмп не създаде различията, определящи американския живот. Но все пак, той се възползва от много от тях, за да изгради своята властова база, обещавайки да издигне крайните райони на Америка и по-широката работническа класа, които според него са били пренебрегвани от управлението до този момент.
Когато хиляди негови гневни последователи – по-голямата част от тях бели – се събраха пред Капитолия на 6 януари, причината за това бяха фалшивите твърдения на Тръмп за измами на изборите. Последвалият бунт доведе до смъртта на един полицай и още четирима души, до десетки ранени и до една разклатена нация.
Когато в сряда Тръмп напусне Белия дом, основното, което той ще остави, е едно още по-поляризирано в културно и политическо отношение американско общество.
Противниците на Тръмп твърдят, че в основата на това разделение е расата. В началото на президентството си той първоначално се противопостави на осъждането на белите националисти след смъртоносен митинг през 2017 г. в Шарлотсвил, Вирджиния, подхранвайки схващанията, че той симпатизира на каузата им. Неговата сурова реторика често влошаваше расовите кризи, които се разпалваха заради полицейските убийства на чернокожи.
„За съжаление той е естественият резултат от политиката на разделяй и владей“, в американските расови отношения, каза преподобният Уилям Барбър, виден активист за граждански права и съпредседател на кампанията на бедните хора, борба с бедността и движение за антирасизма.“
Тръмп многократно отрече всякакви намеци за расизъм от негова страна
Неговите заклети поддръжници твърдят, че той е служил като коректив на предишните администрации на двете партии, които са разочаровали бедните, работническата класа и крайните райони, които са се борили за внимание през последните десетилетия. Тази подкрепа остава голяма – друго вероятно наследство от ерата на Тръмп.
Алекс Брюзевиц, организатор на „Да спрем кражбата“, про-Тръмп група, която протестира срещу резултатите от изборите, заяви, че президентът спазва апела си към избирателите от работническата класа. „Те се чувстваха като забравените мъже и жени. И президентът каза: „Вече не сте забравени“, цитира Тръмп Брюзевиц.
Отказът на Тръмп да признае поражението си за новоизбрания президент на демократичната партия Джо Байдън и насърчаването на неговите поддръжници да се стекат пред Капитолия означава, че мандатът му ще приключи на фона на лъжите, на които милиони републиканци повярваха, така Тръмп създаде сериозно предизвикателство пред новата администрация да спечели доверието на тези хора.
Смяната на президентска власт става на фона на набиращата сили пандемия, която Тръмп омаловажи, както и на нарастващите финансови затруднения от дълбоката рецесия, породена от нея.
„Не е имало президентство в съвременните времена, по време на което дисфункцията на Америка е била толкова изложена на показ“, каза Арън Дейвид Милър, бивш съветник на Държавния департамент на републиканската и демократичната администрации, който сега е в фондацията за международен мир „Карнеги“ във Вашингтон.
Говорителят на Белия дом Джъд Дир обаче отхвърли твърдението, че това, което Тръмп оставя след себе си, тъне в разруха.
В писмено изявление пред Ройтерс Дир представи списък с икономически постижения на Тръмп, като напътствието на страната по пътя към възстановяване и дерегулационните ходове, които включват разхлабени ограничения за автоматичните емисии и сондажи. Той също така твърди, че президентът е подсигурил границата с Мексико, възстановил американските военни сили, прибрал част от войските вкъщи и е помогнал за организирането на разработването на коронавирус ваксина в рамките на няколко месеца.
„Той напуска поста, оставяйки една по-сигурна, по-силна и по-безопасна Америка“, каза Дир.
В изявлението той отказа да отговори на обвиненията в расизъм срещу президента.
„АМЕРИКА НА ПЪРВО МЯСТО“
Всъщност Тръмп реализира много от приоритетите на своята Републиканска партия.
В партньорство с лидера на мнозинството в Сената Мич Макконъл той направи основна реформа на съдебната система на САЩ, като й даде по-консервативен подход с назначаването на трима съдии от Върховния съд и бързото проследяване на над 200 федерални съдии.
Тръмп стана и причината за огромно намаляване на данъците за корпорациите. Икономиката се разрасна с по-бързи темпове, от тези при предшественика му Барак Обама, а безработицата достигна рекордно ниски нива.
По-добрата икономика на страната, за която Тръмп се надяваше, че ще бъде неговият ключ към повторното спечелване на изборите обаче беше пометена от редица локдауни, предизвикани от пандемията, което доведе до значителен спад в икономиката и до скок в броя на безработните.
Тръмп отговори на очакванията на поддръжниците си, предприемайки мерки за нелегалната имиграция, които критиците му определиха като крайни. Байдън планира да отмени голяма част от тях. Издигането на стената по границата между САЩ и Мексико беше обещание, което той направи по време на кампанията си през 2016 г. По-малко от половината от 1000 мили, които той обеща, бяха построени.
В чужбина Тръмп често се позоваваше на политиката си „Америка на първо място“. Той се оттегли и наруши редица многостранни пактове, като се оттегли от Парижкото споразумение за климата, което ангажира почти всяка държава с това да намали емисиите на парникови газове; и ядрената сделка с Иран, която облекчи санкциите в замяна на ограничаване на ядрената си програма. Неговата администрация разруши основни съюзи като Организацията на Северноатлантическия договор, антагонизира традиционните партньори и се отдаде на автократи като руския президент Владимир Путин и лидера на Северна Корея Ким Чен Ун.
Тръмп обаче е признат както от републиканците, така и от много демократи, за по-строгата си позиция по отношение на Китай. Той санкционира висши служители заради репресиите в Хонконг, наложи санкции на китайските телекомуникационни компании и удари по китайския внос за милиарди. Неговата администрация обаче се сблъска с известна критика за провокиране на търговска война с Пекин и връщане към риториката от типа на Студената война.
Тръмп също спечели похвала за посредничеството за исторически споразумения за нормализиране на отношенията между Израел и четири от нейните съседни страни. Той намали американските сили в конфликтни зони като Афганистан, Ирак и Сирия, въпреки че не успя напълно да изтегли Америка от „безкрайните войни“, както обеща в кампанията си през 2016 г.
„Тръмп постигна и някои полезни неща“, написа Ричард Хаас, бивш висш служител на Държавния департамент, който е председател на Съвета по външни отношения, на уебсайта на мозъчния тръст. Той заслужава признание, каза Хаас, „за промяната на американската политика по отношение на все по-репресивен, мощен и напорист Китай в по-трезва, критична посока“.
„Но позитивите на управлението на Тръмп не бяха компенсирани от множеството грешки, които той направи”, добави Хаас, като посочи преди всичко „вредата, която той е причинил на американската демокрация“.
Поддръжниците на Тръмп
Политическата сила на Тръмп произтича отчасти от способността му да се възползва от недоволствата на белите хора в крайните райони и работническата класа, които се натрупват от години, тъй като Съединените щати станаха по-многорасово общество и техните общности почувстваха тежестта на глобализация, казват анализатори.
Някои крайнодесни групи също видяха в Тръмп своя лидер. Хората, събрали се пред Капитолия на 6 януари, включваха някои от по-екстремните групи от неговите поддръжници, включително членовете на QAnon, които подкрепят развенчаната теория на конспирацията, която твърди, че Тръмп се бори с демократична кабала на педофили и канибали, почитащи сатаната.
Тръмп отрече каквато и да е подкрепа към подобни групи. „Аз съм най-малко расистки настроеният човек, който някога ще видите.“, настоя той през 2019 г.
Обвиненията срещу Тръмп в ксенофобия белязаха и неговата имиграционна политика. Представител на Белия дом, пожелал анонимност заяви пред Ройтерс, че е било „фиаско“, когато през 2018 г. администрацията е отделила няколко хиляди деца – включително бебета – от техните родители без документи на мексиканската граница. Изображения на плачещи младежи, претъпкани в химикалки, бяха излъчени по целия свят.
Докато някои привърженици на Тръмп се отрекоха от него след нападението над Капитолия, повечето изглежда, че все още го подкрепят. Седемдесет процента от републиканците остават верни на Тръмп, според проучването на Ройтерс / Ипсос, направено непосредствено след обсадата.
„Виждам Тръмп като борец за хората, които всъщност работят и са в основата на тази страна“, каза Уил Уилямс, поддръжник на Тръмп от Оклахома. „Аз ще го запомня като един велик човек, който се зае с корупцията в тази страна.“
Противниците на Тръмп обаче твърдят, че той не е постигнал много. Той многократно се опитваше да спре Закона за достъпни грижи, известен още като „Обамакеър”, който помогна на милиони американци да получат здравна застраховка. Неговата търговска война с Китай навреди на американските фермери и не предизвика съживяване на производството в САЩ, което той обеща. Освен това от намаления на данъците се възползваха предимно от богатите.
