Изненадващо, но и напълно логично – след пореден ден, в който руски дронове отново нарушават въздушното пространство на Румъния, външният министър Оана Цою заяви, че Букурещ може да задейства член 4 от договора за НАТО. Тя направи коментара, след като по-рано тази сутрин дрон навлезе за кратко във въздушното пространство на страната. По думите й всеки съюзник на Алианса може да поиска неговото задействане по всяко време, когато е необходима координация.
Член 4 гласи, че членовете на Организацията на Северноатлантическия договор ще се консултират помежду си, когато някой от тях прецени, че неговата територия, политическа независимост или сигурност са застрашени. Дискусиите в Северноатлантическия съвет – основният политически орган на НАТО, могат потенциално да доведат до някаква форма на съвместно решение или действие. От създаването на НАТО през 1949 г. член 4 е бил приложен седем пъти, като последният път е през февруари 2022 г., когато България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия поискаха консултации след руската инвазия в Украйна.
„Когато Член 4 беше задействан по време на първоначалните атаки на Русия в Крим, Румъния беше сред ключовите страни в този процес. Всъщност тогава щеше да е по-добре цялата международна общност да обърне по-голямо внимание на перспективите на Румъния, Полша и страните от Източния фланг; сега обаче сме в момент, в който подобна координация между съюзниците продължава. Както знаете, НАТО вчера зае ясна позиция относно инцидентите в Румъния и ние продължаваме тази координация със съюзниците си както на военно, така и на дипломатическо ниво“, каза днес Оана Цою.
Запитана какво означава, че Румъния ще инициира дипломатически протест пред Москва, Оана Цою обясни, че това е сигнал за всички международни партньори.
„Това е дипломатическа мярка да изясним къде поемаме отговорност – ключов момент в разговорите, които водим в рамките на НАТО и с международни партньори, насочени към засилване на възпиращите и отбранителни способности на румънска територия. От съществено значение е всеки от нашите партньори да види, че не заемаме двусмислена позиция спрямо Русия“, допълни министърът на външните работи на Румъния.
На въпрос дали САЩ са реагирали на инцидентите с дронове, румънският тя отгоговори: „Разбира се, ние водим чести разговори със съюзниците си в Съединените американски щати. Това се случва всеки път. Бих ви припомнила, че след предишни инциденти системата за борба с дронове Merops бе разположена на румънска територия и е интегрирана в оперативната система на НАТО.“
Относно възможността държавите-членки на Северноатлантическия алианс да изпратят допълнителна помощ на Румъния, външният министър отбеляза, че в началото на юни Италия е разположила четири самолета Eurofighter Typhoon заедно с контингент от 180 военнослужещи.
„Вчера се проведе и дискусия с министъра на външните работи на Великобритания. След предишни инциденти те продължиха своя принос към въздушното патрулиране. Канада, друг съюзник в НАТО, също поддържа присъствие. Те допринасят за сигурността в Черноморския регион“, уточни Оана Цою.
Тя отбеляза още, че балтийските държави и страните по Източния фланг също са били много ясни в подкрепата си за Румъния.
„Унгария също беше сред първите държави, които публично изразиха подкрепа за Румъния и ще продължи да го прави“, добави Оана Цою.
На пръв поглед това може да изглежда като поредния дипломатически въпрос. Но всъщност той е много по-голям от един инцидент с дрон. Защото зад него стои големият въпрос, който от години стои пред Европа и НАТО – докъде могат да стигнат руските провокации и в кой момент съюзниците ще кажат: дотук. Тестват реакциите. Тестват дали Европа ще отговори с действия или само с декларации. Тестват кой съюзник в кой момент ще застане до другия. И най-важното – какво ще се случи, ако един ден провокацията стане по-голяма, ако руската агресия не остане само в Украйна и ако войната започне да се приближава още по-бързо към нас.
Това е въпросът, който днес Румъния поставя пред НАТО. И той вече не може да бъде отлаган с общи приказки. Защото периодът на дипломатическите формулировки и внимателните предупреждения изглежда върви към своя край. Сега идва моментът, в който трябва да стане ясно кой какво ще направи – и кога.
А това е въпрос, който засяга България пряко. Още повече днес, когато за втори път получаваме протестна нота от Иран. Ние също сме на източния фланг. Ние също сме на границата на войната на Путин срещу Украйна. И заплахата вече не е абстрактна, далечна или хипотетична.
Затова въпросът, който днес задава Румъния, всъщност е въпрос и към нас: какво ще направят Европа и НАТО, когато следващият дрон не просто наруши въздушното пространство, и когато провокацията стане истинска атака?
Още международни новини – четете тук
