Завършва специалност „аграрна икономика“, а след това защитава докторска дисертация. По-късно е извънреден професор в Югозападния университет в Благоевград. Преподава по основи на маркетинга и агромаркетинг. В периода 1991 – 1994 е заместник-министър на земеделието. Бил е съветник на президента Желю Желев по аграрните въпроси. Два пъти е министър на земеделието – в служебните правителства на Ренета Инджова (1994 – 1995) и Стефан Софиянски (1997). От 1997 до 2002 е главен административен секретар в администрацията на президента на Република България Петър Стоянов. В момента е председател на СДС.
– Г-н Христов, смятате ли, че третият мандат за съставяне на правителство ще бъде успешен?
– Моето усещане е, че третият мандат няма да бъде осъществен и вървим към избори, което е нормално. Когато в парламента не бъде постигнато мнозинство, което да излъчи правителство, трябва да попитаме отново избирателите – това е демокрацията и това е демократичният път, по който бихме могли да подредим следващия парламент, така както избирателите го виждат.
– Обаче избирателите сякаш се измориха от избори, очаквате ли да има по-висока активност?
– Бих се обърнал с апел към всички български граждани с право на глас да упражнят това право, защото то им дава основание след това да изискват от тези, на които са дали своя вот и са ги подкрепили.
Да, действително, хората отиващи до урните, не са толкова много. Ние не сме единствената държава с ниска избирателна активност, но това не е добре, защото представителността на партиите, които влизат в парламента, не е толкова висока.
Що се отнася до умората – повярвайте ми, че и на нас политиците не ни е лесно. Този, който се бори за гласове, трябва да бъде между избирателите си, да предлага решения за региона, който представлява, а и за страната като цяло.
Но отново се връщам на началото – гласуването е наше право, нека да се възползваме от него. Това би било по-добре за държавата.
– Миналата седмица лидерът на ГЕРБ г-н Бойко Борисов зададе нова посока спрямо отношението към опонентите – без нападки, без обиди, да има опит за сплотяване. Това достатъчно ли е, така че следващият парламент да успее да състави правителство?
– Не мога да кажа какво ще се случи в следващия парламент. Г-н Борисов, а и в СДС и аз винаги сме смятали, че трябва да има състезание на идеи, на политики, на визии, а не да има лични нападки.
В крайна сметка е ясно кой какво е свършил и затова оценка дават избирателите. По-добре ние да кажем какво още можем да свършим, имам предвид политиците, а не да казваме кой какво не е свършил, защото то е видно.
По принцип търсенето на диалог в парламента е важно нещо. При положение че през последните години мнозинство за пръв и последен път през 1997-2001 година СДС имаше 137 депутати, оттогава до днес или имаме правителства в коалиционен формат, или имаме правителство на малцинството, каквото беше първото правителство на г-н Борисов.
Така че, когато нямаме изявени лидери, като политически формации, очевидно е, че трябва да се търси диалог. Ние сме млада демокрация, нямаме богат опит в коалиционната култура, но трябва да се учим и да търсим допирните точки.
Аз съм убеден, че в последните парламент, а смятам, че така ще бъде и в 51 парламент, тези, които са с проевропейска визия, с европейско виждане за развитието на България, ще бъдат доминиращи в парламента. Въпросът е тези, които доминираме – грубо около 135 депутати, да намерим допирните точки.
Очевидно е, че за нас няма различия във външнополитически план – имам предвид еврозона, Шенген, отношението към Украйна. Детайлите са свързани с оперативното управление на страната. Там имаме различия.
Всъщност, ако нямахме, щяхме да бъдем една партия. Но те могат да бъдат или преодолени, или по тях да бъде постигнато съгласие. Или ако не може да се намери съгласие – да се решават други важни за обществото въпроси, като този, който не получава категорична подкрепа от мнозинството, да изчака.
– Темата за корупцията, която ПП-ДБ поставиха в декларацията, с която опитаха да съставят мнозинство за правителство, припознава ли се от ГЕРБ-СДС и ще бъде ли използвана за основа за съставяне на правителство в следващия парламент?
– Законите, свързани с правосъдната система в България, са важни. Ние винаги сме заявявали, че ще ги подкрепим, както подкрепихме и промените в Конституцията.
Междувпрочем за втори път се доверяваме на г-н Христо Иванов след промените в 43-ия парламент. Подкрепихме промени в Конституцията, предложени от трима правосъдни министри във времето – Христо Иванов, Надежда Йорданова и Атанас Славов.
Сега виждаме, че има някакви проблеми – поне това се прокрадва като становище от страна на Конституционния съд. Тези промени трябва да се случат, но не трябва да се прибързва.
Погледнах много внимателно декларацията и седемте приоритета за законодателна дейност. Първо трябва да се търси мнозинство за съставяне на правителство, защото най-важната задача на един новоизбран парламент е да излъчи правителство и след това да се коментира законодателната програма.
Но в декларацията например не видях готовият и внесен вече законопроект от МС, за който настоява и гуверньорът на Българската народна банка – законът за еврото. Аз смятам, че той е много по-спешен и касае много повече български граждани, отколкото останалите закони. Не че не искаме да ги приемем, страхувайки се от тяхното въздействие върху нас, но нека бъдат обсъдени, нека да бъдат консесусни и да сме сигурни, че няма да бъдат атакувани в последствие пред Конституционния съд.
Да, ние ще подкрепим всичко разумно в тази посока.
– Разцеплението в ДПС как ще се отрази на това проевропейско мнозинство в следващия парламент, за което говорите? ГЕРБ-СДС с кое ДПС предпочита да партнира, с коя от двете разцепили се в парламента групи?
– Не бих коментирал в тази посока с коя. Това си е техен вътрешен проблем.
За мен той беше болезнено изживян в Съюза на демократичните сили, който първи мина по пътя на разцеплението. Това, което само ще кажа, е, че не съм чул партия, която да се е разцепила, после да е станала по-силна.
Така че пред тях има сериозни изпитания, но нека те да си решат въпроса. Никога не съм се месил в работите на другите партии, включително не съм коментирал проблемите, които имат например БСП.
– Изглежда, че най-стабилните формации в този парламент са ГЕРБ-СДС, „Възраждане“ и ИТН. При всички останали има разцепление, а ПП-ДБ драстично изгубиха депутатски места. Каква е причината за този разпад на формации в парламента?
– Без да има ясни политически заявки, ясни политики, ясни визии и приоритети, много леко новите формации в парламента бяха припознати от българските граждани, които търсят промяна.
Промяната не е нещо лошо, но искам да Ви кажа, че аз направих една бегла справка – във всеки от последните 4-5 парламента има между 40 и 50 нови депутати. Новите хора в политиката и в парламента са много, но не често с достатъчен опит.
Пожелавам успех на всеки нов политически субект, защото постоянно се упрекваме, че не харесваме един или друг. А избирателите имат право да избират – на последните избори имаше 32 партии и коалиции. Не можем да кажем, че нямаше избор.
Що се отнася до стабилността на формациите – да, има и стабилни формации, има и такива, в които има трусове. Но по стар български обичай навсякъде се получава така.
Видяхме през годините, че това се случи не само при СДС, случи се и в други политически формации.
За мен е важно проруските формации да не нарастват в парламента като влияние. Останалите ще търсим някакви допирни точки, в крайна сметка.
– Анализаторите често напомнят, че има отворено политическо пространство за нов проект. Очаквате ли около президента Румен Радев да се появи такава формация?
– Аз мисля, че той има друга роля в момента. Той е президент на Република България.
Не очаквам скоро да излезе на политическия терен. Иначе е коректно, след като имаш евентуално амбиции за пряко участие в управлението, каквато е изпълнителната власт, да излезеш на терен. Но това си е негов проблем.
Това е проблем до голяма степен на левицата, която за съжаление, се разпада и там нещата са доста сложни. А той принадлежи към лявото политическо семейство.
