Вчера Русия нанесе ответни удари на това, което тя определя като украинска терористична атака срещу жизненоважен мост. Това са най-масираните руски нападения срещу Украйна от месеци, посочва Асошиейтед прес.
Смъртоносният обстрел, засегнал много градове, унищожи граждански цели, прекъсна тока и водата в тях, срути сгради и уби най-малко 11 души. Украинската служба за извънредни ситуации съобщи, че 64 души са ранени при сутрешните атаки, нанесени по време на час пик от въздуха, морето и сушата. Засегнати са най-малко 14 региона – от Лвов до Харков.
Много от ударите са нанесени далеч от фронтовите линии. Въпреки изявленията на Русия, че ракетите са били насочени към военни и енергийни съоръжения, някои удариха жилищни райони и граждански обекти, докато хората отиваха на работа или на училище. Пострада детска площадка в центъра на Киев, засегнат бе университет.
Андрий Ермак, старши съветник на президента Володимир Зеленски, каза, че ударите от военна гледна точка на практика са безсмислени, а целта на Русия е да предизвика „хуманитарна катастрофа“.
Ръководителят на украинските сили на реда каза, че при атаките в страната са повредени 70 инфраструктурни обекта, от които 29 са от жизненоважно значение. Според украинския генерален щаб са били използвани 84 крилати ракети и 24 дрона. Украинските сили са свалили 56 въздушни цели, се казва в съобщението.
Експлозии избухнаха в киевския квартал „Шевченко“, голяма зона в центъра, която включва историческата част на града и където се намират правителствени служби, заяви кметът Виталий Кличко. Някои от ударите бяха нанесени близо до правителствения квартал в символичното сърце на столицата, където се намират парламентът и други важни забележителности. Уцелена е поне една маршрутка, паркът „Шевченко“ и известен пешеходния мост със стъклени панели.Сирените за въздушна тревога звучаха в продължение на четири часа във всички украински региони, освен в намиращия се под руски контрол Крим.
Три крилати ракети, изстреляни срещу Украйна от руски кораби в Черно море, са прелетели през въздушното пространство на Молдова, съобщи министърът на външните работи на страната Нику Попеску.
Има опасения, че днешните удари може да се окажат само първа стъпка от подновена руска офанзива. Като предпазна мярка Украйна прехвърли всички училища на онлайн обучение поне до края на тази седмица. Украинският външен министър Дмитро Кулеба прекъсна обиколката си в Африка и се завърна в страната.
Подготвя ли Путин почвата за по-драстични действия?
Руският президент Владимир Путин каза, че неговите сили са използвали „прецизни оръжия“, за да атакуват ключова енергийна инфраструктура и военни командни съоръжения като отмъщение за терористичните, според него, действия на Киев. Като част от опитите си да отблъсне нападащите руски сили в събота Украйна нанесе удар по ключов мост между Русия и анексирания Кримски полуостров, което Путин определи като „терористичен акт“. Той обеща твърд и пропорционален отговор, ако Украйна извърши нови нападения, заплашващи сигурността на Русия.
Путин е подложен на силен вътрешен натиск да предприеме по-агресивни действия, за да спре до голяма степен успешната украинска контраофанзива и да реагира енергично на съботната атака срещу Керченския мост, който бе построен, за да се утвърди анексирането на Крим през 2014 г.
Путин все по-често използва термина „терористични“ за действията на Украйна, което може би подготвя почвата за още по-драстични действия, отбелязва АП. Но във вчерашната си реч руският президент, чиято заповед за частична мобилизация миналия месец накара стотици хиляди мъже в боеспособна възраст да напуснат Русия, не обяви антитерористична кампания или военно положение.
Припомняме, че войната на Москва в Украйна продължава почти осем месеца и Кремъл понася унизителни неуспехи на бойното поле в районите на Източна Украйна, които се опитва да анексира.
САЩ, ЕС и НАТО осъдиха остро руските ракетни удари срещу Украйна
Съединените щати, Европейският съюз и генералният секретар на НАТО осъдиха остро масираните руски ракетни удари срещу Украйна и подчертаха, че помощта за Киев няма да бъде прекратена. Лидерите на Г-7 ще проведат днес видеоконферентна среща, за да решат какви допълнителни санкции да предприемат срещу Москва.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш обвини Русия в „неприемлива ескалация на войната“.
Днес лидерите на Г-7 ще проведат извънредна видеоконферентна среща за допълнителни санкции срещу Москва.
Западният печат коментира рязката ескалация на руските удари срещу Украйна
Месеци наред руските държавни медии акцентираха върху това, че Москва нанася удари само по военни цели в Украйна и пропускаха страданията, които инвазията причини на милиони цивилни, пише в днешния си брой американският в. „Ню Йорк таймс“.
В понеделник руската държавна телевизия не само съобщи за страданията, но и ги показа. Тя излъчи кадри с дим и кръвопролития в центъра на Киев, с празни рафтове в магазините и представи метеорологична прогноза за ниски температури през предстоящите месеци.
Рязката промяна беше знак, че вътрешният натиск, оказван заради несполучливите военни действия на Русия, е ескалирал до такава степен, че президентът Владимир Путин е възприел необходимостта от брутална демонстрация на сила – както пред публиката у дома, така и пред Украйна и Запада, допълва изданието.
Според поддръжниците на войната руските военни не са достатъчно агресивни в действията си срещу Украйна и отправят все по-ожесточени критики към армията. Изглежда, че с вчерашната опустошителна военна ескалация Путин донякъде отговори на тези упреци и за момент успокои хората, които се гневяха от унизителните неуспехи на руската армия. За малко повече от месец войната в Украйна рязко се превърна от изтощителна, до голяма степен статична артилерийска битка, която се очакваше да продължи до зимата, в бързо разрастващ се конфликт на много нива. Това постави под въпрос стратегиите на САЩ, Украйна и Русия, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
Вчерашните атаки бяха поредното от многото главозамайващи събития – от украинските победи на терен до заплахата на руския президент Владимир Путин да използва на ядрено оръжие, които през последните седмици промениха характера и темпото на войната. Сега на преден план излиза въпросът дали няма да се наложи САЩ и партньорите им да прекрачат границите на идеята помощта за Украйна да се свежда до обезпечаване на възможността ѝ за самозащита и да започнат да оказват по-сериозна подкрепа на Киев, пише в. „Вашингтон пост“.
Досега Вашингтон доставяше оръжия на Украйна, като се съобразяваше преди всичко с най-важния си приоритет – да се избегне пряк военен сблъсък между Русия и Запада.
Стратегията за военната подкрепа за Украйна вероятно ще бъде част от дневния ред на днешната извънредна среща на Г-7, както и на срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО, която ще се състои по-късно през седмицата.
Американските власти продължават да демонстрират предпазливост от прибързани действия. „Повратните точки във войната обикновено са опасни”, казва пред „Вашингтон пост“ високопоставен представител на правителството на Джо Байдън. А руските лидери показаха, че са стигнали до повратен момент. Виктор Бондарев – председател на комисията за външна политика на горната камара на руския парламент – вчера написа в „Телеграм“, че атаките са началото на „нова фаза от специалната военна операция в Украйна“, като предстоят още „решителни действия“, припомня вестникът.
Британският в. „Дейли телеграф“ обаче посочва, че според ръководителя на Британския център за правителствени комуникации хората в Русия са започнали да губят вяра във войната на Путин.
За руския народ става ясно в каква голяма степен руският президент е „сгрешил в преценката си на ситуацията“, смята шефът на британското разузнаване сър Джеръми Флеминг. Според него в опита си да продължат опустошителната война в Украйна, руските сили вече се намират в „отчайваща ситуация“. По думите му основните стратегии на Путин са се провалили и сега той се сблъсква със „смелите действия на украинците на бойното поле и в киберпространство, които променят хода на събитията“. Флеминг ще произнесе реч в Лондон, в която ще разясни текущите заплахи от страна на Китай и Русия, допълва изданието.
С вчерашните въздушни удари срещу Украйна Путин реализира две цели. Първата бе посочена от самия него – разплата за взрива на Кримския мост. Втората е унищожаването на важна инфраструктура в украинските градове, с което да въздейства възпиращо на Украйна и да ѝ напомни, че Москва разполага с достатъчно възможности за ескалация и без да прибягва до ядрено оръжие, обобщава в днешния си брой германският в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“
Трудно е да се каже дали са верни твърденията на украинците, че Путин е планирал нападенията още преди взрива в Крим. Но това е напълно възможно, предвид трудностите, които има на източния и на южния фронт, допуска изданието.
Вестникът се спира и на вътрешнополитическата обстановка в Германия. Управляващата коалиция е критикувана дори и от собствените си редици за това, че не е доставила на Украйна „правилните оръжия“. Системата за ПВО, която Шолц беше обещал през лятото, сега ще дойде точно навреме, заключава германското издание.
Още международни новини – четете тук
