Водещите български политически сили нямат единна позиция по отношение на кризата около Украйна, пише „Свободна Европа“. Разминаване има дори в управляващата коалиция. Това засега не създава проблеми, но крие рискове за бъдещето.
Откакто по границата на Украйна бяха струпани над 100 000 руски войници основният въпрос, пред който са изправени Европа и САЩ, е ще ескалира ли напрежението и ще премине ли Русия границата.
Този въпрос е основна тема и за България, която е само на няколкостотин километра от мястото на евентуален конфликт и която може да изпита сериозни икономически последици от ескалация.
България е член на НАТО и Европейския съюз (ЕС) и солидарно подкрепя всички позиции, сред които са предупрежденията към Русия и заплахите от тежки последици, ако нахлуе в Украйна.
Сред партиите в Народното събрание обаче има видими разлики в позициите. Разлики има дори и между политическите сили в четворната управляваща коалиция. Оценките се различават както за това кой носи отговорността за покачването на напрежението, така и по въпроса дали е необходимо България да приеме допълнителни съюзнически войски, които да гарантират сигурността ѝ.
Тези разлики засега не променят нищо, но може да изправят България пред трудно взимане на решение в следващ етап от кризата. Могат да попречат на заемането на ясна позиция и да спомогнат за изграждането на образ на страната като на партньор, ама не съвсем.
В каква ситуация попаднаха политиците
Русия отрича да има намерение да нападне Украйна, но иска от Запада гаранции за сигурността си, включително изключване на възможността за приемане на Украйна в НАТО. Москва поиска също изтегляне на всички съюзнически сили от страните членки, приети след 1997 г., сред които е и България. САЩ и НАТО отхвърлиха исканията в писмен отговор. Кремъл отговори, че ще проучи писмените отговори, изпратени от Съединените американски щати и НАТО.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски призова Запада да не създава паника, която излага на риск украинската икономика. Веднага след това президентът на САЩ Джо Байдън каза, че ще изпрати американски военни в Източна Европа. Ден по-късно стана ясно, че такива намерения има и Великобритания.
На фона на всичко това, до миналата седмица в България по нищо не личеше, че е близо до зона на евентуален конфликт. Позицията на първите държавни мъже беше ограничена до изказването на премиера Кирил Петков, че България ще бъде “отговорен и предвидим съюзник“ в НАТО, както и на президента Румен Радев, че „настояването на Русия за изтегляне на силите на НАТО от България е неприемливо и безпредметно“ и че „страната ни не приема ултимативни искания от когото и да било“.
Миналата сряда правителството прие своя позиция в отговор на кризата. България подготвя свой батальон до 1000 души и е готова да приеме помощ от съюзнически страни в НАТО, но само в рамките на този батальон. Позицията беше приета от Министерския съвет и представена на извънредно заседание на парламента.
Министърът на отбраната Стефан Янев няколко пъти казва, че батальонът ще е под българско командване. В неделя вечерта пред бТВ Янев отново повтори позицията си, че ако има нужда от разполагане на допълнителни сили, то това ще бъдат български войници. Опозиционни политици разчитат това като нежелание на правителството да приеме в България допълнителни сили от съюзниците от НАТО.
В Народното събрание станаха ясни позициите на различните партии – управляващи и опозиция. Всички те се обявиха за деескалация на напрежението.
Ясни, макар и различни позиции заеха опозиционните ГЕРБ, ДПС и “Възраждане”. Партиите от управляващата коалиция бяха значително по-внимателни. „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ на практика повтарят правителствената позиция, защото те са излъчили съответно премиера Кирил Петков и външната министърка Теодора Генчовска. „Демократична България“ зае твърда прозападна позиция, а БСП извади пред скоби важността на диалога с Русия и се обяви против приемане на съюзнически сили в страната.
Това даде основание на бившата управляваща партия ГЕРБ да определи политиката на правителство като “снишаване” и да стигне до извода, че липсва държавно лидерство. А разликите между партиите са видни по това как отговарят на някои от основните въпроси в тази ситуация.
Има ли риск за България?
Премиерът Кирил Петков и външната министърка Теодора Генчовска определиха енергетиката като рисков сектор при евентуална ескалация на конфликта. Причината е, че България доставя почти всичкия газ от Русия. Правителството обаче пое ангажимент гражданите да имат алтернативен избор, ако Русия спре доставките на природен газ. Мерките обаче не бяха обявени публично, а само по време на закрито заседание на парламента.
Бившата управляваща партия ГЕРБ посочи повече заплахи. “Стремежът на Русия е да отслаби НАТО и де факто да елиминира ефективното членство в Алианса на цяла Източна Европа”, се казва в декларация на партията на Бойко Борисов.
Към правителствената позиция и без особени политически коментари от парламентарната трибуна се придържаха“Продължаваме промяната”, “Има такъв народ” и БСП.
Единствената партия от коалицията, която направи по-ясна политическа декларация, беше “Демократична България”. Те призоваха към ситуацията да се подходи отговорно и констатираха, че случващото се в региона “не е повод нито за излишна паника, нито за непростимо лекомислие”.
Тук ясно пролича и първият разлом в коалицията. Заместник-председателят на парламента Кристиан Вигенин (БСП) няколко дни по-късно каза, че “ситуацията се драматизира повече от необходимото”. По думите му случващото се по границата между Русия и Украйна не е необичайно.
Кой е виновен за напрежението?
ЕС и НАТО единодушно упрекват Русия за струпването на войски и покачването на напрежението. Москва пък твърди, че се отбранява.
Макар и да избягват да използват думата „Русия“, българските министри споделят общата западна позиция. В различни изказвания Петков и Генчовска посочиха Москва като отговорна да напрежението. Военният министър Янев не го е направил.
В декларацията на „Демократична България“ ясно се казва, че “нарастващото напрежение е създадено от Русия”.
ГЕРБ също посочиха недвусмислено Русия като причина за проблема. “Очевидно е, че съветските имперски рефлекси умират трудно”, казаха от опозиционната партия.
На противоположна позиция е антизападната партия “Възраждане”, която изгради предизборната си кампания с обещание да организира референдум за излизане на страната от НАТО и ЕС. Лидерът на партията Костадин Костадинов каза, че Алиансът стои в основата на конфликта. По думите му „за съжаление, това, което забелязваме, е, че напрежението идва от страна на НАТО”.
Каква да е позицията на България?
Изразът “деескалация на напрежението” на практика се използва от всички говорители по темата.
Въпреки различията в управляващата коалиция между БСП и останалите три партии, всички те се обявиха за “лоялни партньори на НАТО”. Сходни изрази използваха и премиерът Петков, президентът Радев и министрите на външните работи и отбраната.
Въпреки това от бившата комунистическа партия, БСП, успяха да напомнят чрез заместник-председателя си Кристиан Вигенин, че “е необходимо възстановяване на диалога с Руската федерация, както и сътрудничество по ключови сфери – икономика, енергетика, туризъм, образование и култура.
От “Демократична България” пък смятат, че наред с нуждата от мирно решаване на украинската криза, “напрегнатата обстановка в региона на Черно море през последните години налага включването на въоръжените ни сили в обща система за сигурност в Източния фланг на НАТО”.
От ГЕРБ настояват България да има решителна позиция по конфликта и “да не дава повод да се третира като колебаеща се страна”.
Ясна е и позицията на Движението за права и свободи. Още когато Русия поиска като гаранции за сигурността си всички съюзнически сили в страните членки, приети след 1997 г. веднага да се изтеглят, ДПС изказа вижданията си.
“Нашият суверен и съзнателен избор е НАТО и ЕС”, казаха от движението в декларация.
Да дойдат ли войски или да изпратим?
В крайна сметка освен декларациите за “деескалация”, направени от всички парламентарни партии, управляващите взеха решение и за действия от страна на България.
България подготвя своя собствена батальонна бойна група с численост до 1000 души, която ще играе ролята на „усилено предно присъствие на НАТО“ и ще бъде държана във висока степен на бойна готовност. Военният министър Стефан Янев уточни няколко пъти, че батальонът “ще е под българско командване”.
Батальонът обаче ще може да бъде допълван със съюзнически сили, които да осигуряват военни способности, с които технологично българска армия не разполага, обясниха премиерът и военният министър.
Опозицията разкритикува това решение. ГЕРБ се усъмниха в “куража и волята” на властта и декларираха, че ще подкрепят всяко решение за приемане на съюзнически сили в България.
На този фон от „Възраждане“ поискаха „американските военни бази“ да бъдат закрити. В България има 4 съвместни военни съоръжения със САЩ, за което двете страни подписаха споразумение през 2006 г. Това са военновъздушните бази в Граф Игнатиево и Безмер, складова база до Айтос и полигон до Ново село край Сливен.
Управляващите партии и по този въпрос не изразяват свои позиции, а се придържат към официалните становища на изпълнителната власт. В своята декларация от „Демократична България“ казаха само, че се налага “развитието на отбранителната ни индустрия и задълбочаването на участието на въоръжените ни сили в силите на НАТО”
Може ли всичко това да разклати правителството?
Въпреки, че опозицията упреква правителството за колебливост, позицията засега изглежда ясна. Единствено БСП от управляващите партии заема разграничителна позиция. И Кристиан Вигенин, и лидерът на партията Корнелия Нинова напомниха, че управляващите “трябва да се придържат към коалиционното споразумение”. В него, разбира се, няма предвиден сценарий за ескалация на съществуващото от години противопоставяне по оста НАТО – Русия на тема Украйна.
„В правителственото споразумение пише следното: Възстановяване на диалога с Русия в рамките на политиката на Европейския съюз и развитие на равноправни отношения, основани на принципите на международното право”, каза Нинова, цитирана от пресцентъра на БСП. След което помоли “всички колеги” да прочетат отново споразумението.
Всичко това поставя въпроса: Ще разклати ли кризата в Украйна и без това разнородното управление в България?
Засега на този въпрос няма еднозначен отговор. Причината е, че “Продължаваме промяната” и “Има такъв народ” избягват да изказват мнения, които са различни от изразените от Министерския съвет. Основното противопоставяне е между позициите на „Демократична България“ и БСП.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
