Сергей Лавров
На снимката: Сергей Лавров

След вчерашната среща между Сергей Лавров и Антъни Блинкен в Женева за деескалация на ситуацията между Русия и Украйна един въпрос на българския кореспондент на БНР в Русия, Ангел Григоров, предизвика фурор в България и Румъния. В отговора му стана ясно, че руските предложения за сигурност включват изтегляне на силите на НАТО и от България, и Румъния. Това предизвика остра реакция както от българска, така и от румънска страна. Въпросът обаче е защо сега?

През последните седмици стана ясно искането на Русия пактът да оттегли своите персонал, техника и въоръжение от всички страни, в които са разположени такива от 1997 г. насам, както и да прекрати разширяването си. Това изказване е безпрецедентно, но имайки предвид годината, през която България става членка на НАТО, би трябвало да е ясно още от началото, че руската страна предявява претенции и към България, но не само.

През май 1997 г. Русия и НАТО подписват Основополагащия акт, в който потвърждават, че „не гледат един на друг като противници“ и създават „механизъм за консултации, координация и съвместни действия“. През 1999 г. в пакта са приети Унгария, Полша и Чехия, през 2004 г. – България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Естония, през 2009 г. – Албания и Хърватия, през 2017 г. – Черна гора, а през 2020 г. – Северна Македония.

Това означава, че дори и без останалите държави да са посочени поименно, в разговора САЩ-Русия, влизат и те.

Все пак конкретното посочване на страните предизвика бурна реакция. Както Румъния, така и България посочиха, че подобно искане е крайно неприемливо.

„Подобно искане е неприемливо и не може да бъде част от преговорите“, заяви румънското външно министерство в съобщение за медиите.

От наша страна премиерът Кирил Петков беше извикан в парламента, където от парламентарната трибуна заяви:

„България е суверенна държава и отдавна сме направили своя избор, ставайки член на НАТО и като такъв решаваме сами да организираме отбраната на страната си в координация с нашите партньори“.

Малко по-късно и президентът Румен Радев, смятан иначе за поддръжник на Русия, се изказа ясно по темата, казвайки, че настояването на Русия за изтегляне на силите на НАТО от България е неприемливо, а страната ни не приема ултиматуми независимо от кого.

Макар и малко по-неясно, подобна позиция изрази в късния следобед и военният министър Стефан Янев, който посочи, че позицията на руското външно министерство трудно може да се интерпретира като положителен сигнал в контекста за опити за деескалация на напрежението между Русия и Украйна.

В крайна сметка уточняващият въпрос на БНР, който иначе беше непълен и подвеждащ, се оказа важен, за да можем да може българското общество да се ориентира ясно за позицията на правителството и президента спрямо НАТО. Благодарение на тази ситуация получихме потвърждение, че сме истинска натовска държава, а не хибриден член на алианса.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук