Въпросът за името на Македония трябва да бъде решен по начин, приемлив както за Скопие, така и за Атина, заяви говорителката на руското външно министерство Мария Захарова. На брифинг за журналисти в Москва тя отново обвини западните страни в намеса в разрешаването на спора с единствената цел да доведе Скопие до НАТО.
По недобре прикрити собствени съображения Кремъл продължава да изразява загриженост за разрешаването на спора, което засега върви относително гладко и като че ли е намерена единствената възможна вратичка, през която процесът на разведряване в отношенията да продължи. Това не е изгодно за руската балканска политика, която вижда проблеми в очевидно положителната тенденция на укротяване на противоречията между Скопие и Атина. Захарова за порен път изрази загриженост относно решаването на затихващия без руска помощ спор:
„Руското външно министерство постоянно говори за Договора от Преспа, като съответните коментари могат да бъдат прочетени на уебсайта на министерството. Както е известно, Русия призна Република Македония под нейното конституционно име. Москва винаги се е застъпвала и продължава да настоява въпросът за името на страната да бъде разрешен по приемлив начин за Скопие и Атина“, каза Захарова, отговаряйки на въпроса дали Русия ще признае името „Република Северна Македония“ и дали ще има дискусия по този въпрос в Съвета за сигурност на ООН.
Този отговор всъщност не казва нищо конструктивно, още повече, че признатото от Русия име е неприемливо за Гърция и при това положение не е ясно как руската дипломация вижда едно решение „по приемлив начин за двете страни“.
„Смятаме, че никой не трябва да се съмнява, че западните страни се ръководят от геополитическите интереси за присъединяването на Скопие към НАТО, а не от желанието да помогнат за разрешаването на този, всъщност двустранен спор“, каза Захарова.
Захарова заяви, че в процеса на одобряване на Договора от Преспа са направени „сериозни нарушения на националното законодателство в една от страните, както и на международните правни норми със силен външен натиск“. Известно е обаче, че Кремъл всячески се стреми да отклонява страните от бивша Югославия от прозападния път, за да не изгуби напълно в бъдеще влиянието си над Балканите, което все повече се стеснява до границите на Сърбия.
