Виктор Ерофеев е един от най-значимите съвременни руски писатели, литературовед, коментатор, ТВ и радио водещ . Автор на забележителни книги като „Руската красавица“ (1990), „Енциклопедия на руската душа“ (1999) и „Добрият Сталин“ (2004) , всички преведени на български. Коментарът му „Русия – родина на слонове и калашници“ е за Дойче веле,  философски размисъл и социологически анализ и от негови интервюта за „Ехо Москви“ от времето на огласяването на „патриотично-възпитателния проект“ за нов монумент на Калашников  от министерството на културата и правителството на Русия. 
След Втората световна война в Съветския съюз започна истерична борба срещу „космополитизма”. Всъщност тя се водеше срещу проникването на европейските ценности в душите на онези, които завършиха военните действия в Европа, в душите на победителите. В резултат от тази борба почти всички световни достижения в науката и културата бяха обявени за ръкотворно дело на руски майстори. Недоизбитите космополити подмолно се шегуваха, че Русия в един момент ще се окаже и родина на слоновете.

Руската история открай време се движи в кръг, така че днес ние отново се оказваме родина на слоновете. И тази родина настоява, че цялата история на Русия, без каквито и да било изключения, е свещена и с нея шега не бива.

Опора на всичко това, както и при Сталин, е военно-патриотическото възпитание на младежта. А един от главните символи на това възпитание стана седемметровият паметник на Михаил Калашников, създателя на легендарния автомат АК-47 – „оръжието на доброто”, както го славят неговите поклонници.

Аз не знам какво означава „оръжие на доброто”. Звучи ми като набор от празни думи. Все едно французите да нарекат гилотината си „възпитател на национални чувства”. Автоматът носи смърт, а не добри пожелания. И във всеки момент може да се обърне и срещу онези, които го величаят. За пръв път този „автомат на доброто” беше използван зад граница при смазването на Унгарската революция през 1956 година.

Автоматът „Калашников” е велик руски бестселър. Взет е на въоръжение в 50 армии по света, изобразен е на флага на Мозамбик и на монетите на островите Кук, а в Африка новородените момченца често пъти биват наричани „Калаш” – за да имат късмет в живота. Автоматът е прост, надежден и безотказен – като герой от руска вълшебна приказка. В него определено се съдържа някакъв неволен намек за руския манталитет в идеалния му вид.

Редом с това обаче автоматът „Калашников” стана предмет и на ожесточени спорове във връзка с авторството. Неколцина историци и опозиционни журналисти смятат, че малограмотният сержант от алтайско разкулачено семейство не е бил в състояние самостоятелно да го изобрети в ролята си на комсомолски секретар в завода в Ижевск, назначен на конструкторска длъжност.

Като истински изобретатели се сочат неколцина германски специалисти по стрелково оръжие, доведени в Ижевск след края на войната. И най-вече – Хуго Шмайсер, на чийто автомат особено прилича АК-47. В Ижевск в продължение на няколко години работят десетки, ако не и стотици германски специалисти.

След завръщането си в ГДР самият Хуго Шмайсер признал, че е давал съвети при конструирането на АК-47. След което – както твърдят най-враждебните към легендарния Калашников блогъри – Шмайсер бързо бил пратен на оня свят по време на белодробна операция.

Калашников

В историята на тоталитарните страни неизбежно могат да се открият страшните, черни дири на великите измами, произтичащи от желанието да се митологизира действителността. В случая с Калашников още дълго ще се питаме: той ли е или не е той изобретател на автомата? Всички материали по въпроса са засекретени, а патриотите са готови да обявят за злодей всекиго, който се съмнява.

Впрочем, самият Калашников очевидно е бил скромен провинциалист, поддържащ с еднаква убеденост всички режими, които е преживял. За верността към началството той сам бил произведен в началник – генерал-лейтенант с две звезди за Герой на Съветския съюз, който в крайна сметка умира от старост на 94-годишна възраст.

Калашников е само един от назначените борци срещу световното зло. В последно време отново официално възвеличават героите от Сталинския пантеон, митичните защитници на Москва от 1941 година: 28-те панфиловци или Зоя Космодемянская, която палила селски мазета в тила на врага и била предадена на германците от местните селяни… В днешната епоха на поредната голяма мобилизация споровете са отменени в името на прославата на родината. Митологията е по-важна от истината, а истината е поставена в служба на държавата, както някога философията е била поставена в служба на средновековната теология.

И този етап от руската история все някога ще отмине. А Русия отново ще започне да я тегли към Европа. Но паметникът на Михаил Калашников, прегърнал автомата като бебенце в ръцете си, ще остане още дълго време в Москва. Идните поколения обаче ще го възприемат не толкова като „оръжие на доброто”, колкото като руски бестселър, като най-опростеното стрелково оръжие, което напомня за руското село и за руската гордост с всичките ѝ слонове…

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук