Властта на Владимир Путин предизвика жестокост в милиони хора, а самият той граничи с тирания.
И все пак излизането на Владимир Путин от властта ще доведе до собствен хаос: Шекспирова борба за власт; развързани регионални лидери; ядрен арсенал, който ще бъде заграбен.
Засега малцина искат да говорят публично за този свят след Путин, опасявайки се да не се окаже, че се намесват във вътрешната политика на Русия. Западните държави и анализатори обаче разработват сценариите, които биха могли да се развият, когато Путин неизбежно си тръгне – и как трябва да реагират съюзниците на Украйна.
„Ще бъда внимателен да спекулирам твърде много за вътрешнополитическата ситуация в Русия“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг миналата седмица, когато беше попитан как Алиансът се подготвя за възможността руският лидер да напусне поста си.
„Независимо от това какво показват различните анализи, мисля, че това, което трябва да направим в НАТО, е да сме подготвени за всички възможни варианти и когато става въпрос за Украйна, да сме готови да продължим да я подкрепяме“, каза той.
Един консенсус: Това няма да бъде чист преход, а преход, който ще постави безброй дилеми, които могат да затруднят западните съюзници. Доколко те могат – и трябва – да влияят на процеса на наследяване? Какво трябва да направят, ако някоя руска република се откъсне? Какви отношения трябва да поддържат с наследника на Путин?
„Трябва да оставим настрана всякакви илюзии, че това, което ще се случи веднага след това, е демокрация“, каза Лори Бристоу, бивш британски посланик в Русия.
„Това, което мисля, че ще се случи след това“, добави той, „вероятно ще е време на проблеми.“
Взривоопасна борба за наследство
Засега Путин е в сигурна позиция. Той все още контролира държавния апарат, а военните изпълняват убийствените му заповеди в Украйна.
Но фрапиращото нахлуване на руския лидер в Украйна отслаби позициите му у дома и задълбочи несигурността относно това кой и как ще поеме властта.
„За да се справиш с наследяване, когато дойде моментът – който според Путин ще бъде избран от него – се нуждаеш от висока степен на консенсус в елита“, казва Бристоу, който е бил посланик на Обединеното кралство в Москва от 2016 до 2020 г.
„Това, което направиха сега, е да нарушат този консенсус“, каза той, като отбеляза, че в момента има повече борба за власт в Кремъл.
Тази борба може да се превърне в кървава, след като най-накрая се отвори място за най-високия пост в Кремъл.
„Това може да се превърне в нещо много Шекспирово, помислете за „Крал Лир“ или за Римската империя, като „Аз, Клавдий“, или за „Игри на тронове““, каза Уилям Алберк, бивш директор на центъра за контрол на въоръженията на НАТО.
Александър Вершбоу, бивш високопоставен служител на САЩ и НАТО, заяви, че най-вероятният сценарий все още е „плавен преход“ в рамките на сегашното обкръжение на Путин, но призна, че свалянето на тирани може да доведе до сътресения. „Възможно е да има вътрешна нестабилност“, каза той, „и нещата стават много непредсказуеми в авторитарните системи, в персоналистичните диктатури“.
Бристоу, бившият британски посланик, предупреди западните сили да не се намесват в подобни борби за наследство: „Мисля, че трябва да признаем границите на способността си да влияем на тези резултати.“
Въпреки че, признава бившият посланик, „със сигурност имаме интерес от изхода“.
Ядрени оръжия = власт
Русия разполага с най-големия в света запас от ядрени оръжия, включващ хиляди бойни глави, всяка от които може да нанесе огромни разрушения, смърт и травми на населението.
Арсеналът отдавна е източник на руската сила на световната сцена и доминираща част от глобалния ѝ имидж – в продължение на години възможността за ядрен удар на Кремъл доминираше в общественото въображение в САЩ и другаде.
В период на несигурност на ръководството този арсенал може да се превърне в желан символ на властта. Това ще насочи вниманието към ядрения защитник на руската армия – 12-то главно управление или ГУМО.
„Съществува реална възможност – казва Алберке, – да има смъртоносна конкуренция. Конкуренция, която да включва хора, опитващи се да сплотят различни части на армията – особено 12-то ГУМО, което контролира руския ядрен арсенал.“
Отделни региони
Казано по-просто, Русия е най-голямата държава в света, която се простира в 11 часови зони и се изкачва от Кавказ до Арктика.
Макар да изглежда, че Путин държи деспотична хватка върху цялото това пространство, има редица руски републики с по-слаби връзки с Москва – и някои с амбициозни политически фигури. Вакуумът във властта в някоя далечна столица може да даде възможност на местните лидери да поемат по-голям контрол.
Въпреки че повечето анализатори смятат, че Руската федерация до голяма степен ще се задържи заедно в битката за контрола на Кремъл, те признават, че руското правителство отдавна се страхува от фрагментация.
В случай на такива фракционни борби всички погледи ще бъдат насочени към Рамзан Кадиров, бруталният ръководител на Чеченската република.
„Дали застава зад конкурентна фракция? Или ще каже: „Достатъчно ми е десетилетие на огромни руски субсидии – сега да се разделим и вероятно ще мога да управлявам Чечня и Дагестан; ще мога да имам своя собствена империя тук“?“, казва Алберке, който сега е директор в Международния институт за стратегически изследвания.
Нахлуването на Москва в Украйна също може да преследва Кремъл.
Вершбоу, бивш американски посланик в Русия, заяви, че вероятността за дезинтеграция е „малка“, но отбеляза, че „по ирония на съдбата“ анексирането от Путин на области в Източна Украйна „може да бъде цитирано като прецедент от сепаратистките лидери вътре в Руската федерация, за да кажат: „сега границите са свободни“.
Завръщане на дебата за „нулирането“
След като новият ръководен екип е на мястото си, тогава ще започнат най-обезпокоителните политически дебати за западните правителства.
След като Путин слезе от политическата сцена, някои служители – особено в Западна Европа – могат да твърдят, че има възможност да се изградят нови отношения с Москва.
САЩ безславно предложиха на Русия символичен бутон за „нулиране“ в началото на президентството на Барак Обама, само за да видят как отношенията се влошават още повече. Германия пък години наред проповядваше евангелието на икономическия ангажимент към Русия, само за да обяви историческа „Zeitenwende“ или повратна точка след нахлуването на Москва.
С новото ръководство в Кремъл Германия може да каже: „О, Zeitenwende, няма значение. Нека настояваме САЩ да направят още едно нулиране с новия руски лидер“, каза Алберке.
Източното крило на НАТО неминуемо ще осъди подобни увертюри. Те ще твърдят, че „Русия никога не се променя“, каза Алберке, и ще настояват съюзниците да не отстъпват от по-настъпателната позиция на НАТО, възприета от началото на войната.
Полският министър на националната отбрана Мариуш Блашчак изтъкна точно това пред POLITICO.
„Русия във вариант с цар като лидер беше същата като Русия във вариант с генерален секретар на комунистическата партия като лидер, а сега е същата като Владимир Путин като лидер“, каза той.
„Това, което е важно от наша гледна точка“, добави той, „е да изолираме Русия“.
Засега не се очаква да има наследник на Путин. Но официални лица казват, че очакват режим с подобна идеология – или още по-краен.
Янис Гарисонс, латвийски държавен секретар, изтъкна, че Путин вече е вкарал в затвора критици – и евентуални бъдещи лидери – като Алексей Навални, и само по-твърдолинейните отвън са готови да се намесят.
„Единствените хора, които го критикуват“ и не са в затвора, „са от дясното крило“, казва Гарисонс.
„Не бива да ставаме жертва на хунтата или на някаква група хора, които излизат и казват, че искат рестартиране“, каза Бен Ходжис, бивш командващ на американската армия в Европа, „ако те са същите“.
Една от основните разлики този път е, че сега Европа е по-малко икономически зависима от Москва, което намалява ключовия стимул за възстановяване на отношенията.
„Извървяхме дълъг път, за да спрем да купуваме от Русия“, каза високопоставен дипломат от ЕС, който говори при условие за анонимност. „Остават само въпросите, свързани с ядрените оръжия, но те до голяма степен ще бъдат решавани от американците.“
Друг сигнал, който западните лидери могат да търсят, е дали наследникът на Путин ще сътрудничи на международните организации, които искат да преследват руските военни престъпления в Украйна – възможност, която, разбира се, изглежда отдалечена.
„Само една Русия, решена да сътрудничи, не би представлявала заплаха за Европа“, заяви чешкият външен министър Ян Липавски.
И все пак при всички предположения, че една сътрудничеща Русия е далеч, няколко настоящи и бивши служители предупредиха, че западните правителства трябва да съчетаят възпирането с по-дългосрочни усилия за ангажиране на руското гражданско общество.
Западният алианс, каза Бристоу, трябва да обмисли „как да достигнем до руското общество извън Кремъл, до следващото поколение руски политици, мислители, интелектуалци, учители, бизнесмени, за да очертаем алтернативна визия на тази, която имат“.
„Моето усещане е, че доста хора в Русия биха искали да направят това“.
Текстът е публикуван в „Politico“. Заглавието и преводът са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
