Делегации от Русия и Украйна ще проведат среща днес и утре в Абу Даби (Обединените арабски емирства) с цел провеждане на два дни преговори, които се осъществяват с посредничеството на САЩ. Това са първите разговори след февруари, а след като миналата седмица американският президент Доналд Тръмп изрази мнение, че е възможно да се постигне мащабно мирно споразумение за прекратяване на конфликта, продължаващ вече пет години, което може да включва и въпроса за европейската сигурност, съобщават от Ройтерс.
Страни от Европа, сред които Франция, Германия и Европейската комисия, ще изпратят свои представители на срещите в ОАЕ, но Русия ясно стана да заяви, че предпочита да няма участие на европейските сили в преговорите.
Украинската делегация обаче ще се срещне отделно с тях, за да ги информира за напредъка във разговорите, които, по план, ще стартира в 10:30 ч. местно време (6:30 ч. по Гринуич, 8:30 ч. българско време), съобщи Киев.
“Работим усилено, за да осигурим участието на Европа в дипломатичния процес”, заяви ръководителят на украинската делегация Рустем Умеров.
Руският екип, отново воден от Кремълския сътрудник Владимир Медински като главен преговарящ, включва за първи път и заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков, заедно с генерал-лейтенант Юрий Жигарловски от Генералния щаб на руски армия.
След лична среща с пратеника на руския президент Владимир Путин в Белия дом миналата седмица, Тръмп изрази оптимизъм, че скоро може да се постигне мирно споразумение.
Американският лидер многократно е заявявал, че приключването на най-смъртоносния конфликт в Европа от Втората световна война е наблизо, но досега реализация на споразумение не е била постигната, отбелязва Ройтерс.
Въпреки това преговорите бяха подновени напоследък, след дълъг период на фокусиране на вниманието на Вашингтон върху конфликта в Иран, отбелязва агенцията.
Публично няма индикации, че Путин би се съгласил да се откаже от искането си Украйна да предаде целия източен регион Донбас, преди да може да има мирно споразумение.
От своя страна украинският президент Володимир Зеленски също категорично отказва да предаде територия, „за която украински бойци са загивали“, както е посочвал многократно.
Наступлението на Русия по фронтовата линия е почти спряло тази година, отбелязва Ройтерс.
На фона на предстоящите преговори Зеленски заяви, че позициите на Украйна в диалога се укрепват в резултат на неотдавнашните й военни успехи, които включват възвръщането на част от територията в Донецка област – ресурсен район от Донбас.
“В момента украинските войски действително утвърдиха преговорната позиция на Украйна”, каза Зеленски в своето вечерно видео обръщение. Той добави, че Русия понесе “рекордни загуби” – твърдение, което Москва оспорва – и призова Вашингтон да убеди Кремъл да прекрати военните действия.
Американските преговарящи смятат, че Зеленски и Путин може би ще проявят готовност за компромис по деликатния териториален въпрос, като всеки отстъпи малко, заяви американски представител пред Ройтерс.
Според предложеното споразумение Украйна би могла да получи мирен договор, сигурност и пътна карта за членство в ЕС.
Високопоставен украински източник категорично отрече, че правителството им разглежда подобни отстъпки. Въпросът за територията може да бъде обсъден единствено на лидерско ниво и само при осигуряване на адекватни гаранции за сигурността на Украйна, добави той.
Обявеното от Тръмп спиране на ударите срещу енергийни инфраструктури не продължи дълго. Украйна засили нападенията си срещу руски рафинерии в последните седмици, докато Москва атакува украински електрически съоръжения и населени места.
Миналата седмица Тръмп заяви, че преговарящите са обсъждали по-широко споразумение за сигурност, което би могло да включва цяла Европа, но без да навлезе в подробности.
“То ще бъде значимо споразумение и ще надмине Украйна”, изтъкна американският президент.
Тези коментари предизвикаха критики от редица европейски представители, които подчертаха, че всякакви преговори за европейска сигурност предполагат пряко участие на съответните правителства и че Русия не трябва да участва в определянето на политиката за сигурността в Европа.
Преди да започне мащабната инвазия в Украйна през 2022 г., Русия изрази искане за изтегляне на НАТО от страните, които са се присъединили след 1997 г. — нещо, което НАТО отхвърли.
Американските пратеници, включително зетят на Тръмп Джаред Къшнър, разговаряха миналата седмица в Брюксел с представители на НАТО, ЕС и от основни европейски сили по въпросите на сигурността.
Очаква се също така днешната среща на външните министри от Г-7 в Париж да включва обсъждане на темата за Украйна, на която ще присъства и украинският външен министър Андрий Сибига.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви преди заминаването си за Франция в неделя, че има напредък в начина, по който би могла да изглежда архитектурата на сигурността на Европа след конфликта.
Зеленски от своя страна изрази надеждата си, че успехът на Демократическата партия на промеждутъчните избори в САЩ миналата седмица може да увеличи подкрепата за Украйна в американската администрация.
От когато Тръмп пое втория си президентски мандат през януари миналата година, САЩ намалиха своята пряка помощ за Киев, а Европа стана основен чуждестранен донор за бюджета на Украйна и нейните военни нужди.
