2023 беше година на изпитание на световната сцена, тъй като силите на хаоса ставаха все по-силни. Продължаващите войни не спираха, докато избухваха нови, геополитическата конкуренция се увеличи, а добрите новини станаха дефицит.
Ето десетте най-забележителни световни събития за годината:
10. Свободата и демокрацията намаляват в световен мащаб
2023 г е осемнадесетата поредна година, в която глобалната свобода и демокрация намаляват. Доказателство за това е епидемията от преврати в Африка. През юли армията на Нигер свали от власт демократично избрания президент на страната. Съседните държави заплашиха да се намесят, но военните хунти, управляващи Мали и Буркина Фасо, заплашиха с война в отговор.
През август армията на Габон пое властта с неясни обещания в крайна сметка да проведе избори.
Нова прогресивна партия спечели най-много места на изборите през май в Тайланд. Въпреки това задкулисна сделка доведе до провоенно правителство, което остави победителят на изборите на резервната скамейка.
Правителството на Индия продължава да използва закона и сплашването, за да заглушава критиците, а много други демокрации ограничиха свободата на изразяване.
Продължи тенденцията, започната от Доналд Тръмп, кандидати да твърдят, че ще загубят изборите само ако вотът бъде фалшифициран.
Крайнодесните партии имаха възход в цяла Европа, съживявайки спомените за това как европейските демокрации се сринаха преди век.
Главният прокурор на Гватемала се опита да попречи на новоизбрания президент на страната да встъпи в длъжност, докато главният прокурор на Перу използва разследвания за корупция, за да окаже натиск върху законодателите.
Доналд Тръмп нарече опонентите си „паразити“ и заяви, че ако си върне Белия дом, няма да бъде диктатор „с изключение на първия ден“. Така той загатна, че ще използва президентския пост, за да атакува политическите си врагове.
Като цяло 2023 не беше добра година за демокрацията.
9. Космическата надпревара се разгорещява
Различните държави и компании правят големи залози за космоса. 77 държави имат космически агенции, а 16 от тях могат да изстрелват полезни товари в космоса.
Луната е от особен интерес. Усилията на Русия за полет на Луната завършиха с разочарование през август, когато спускаем модул се разби в повърхността й. Дни по-късно Индия стана четвъртата страна, която приземи безпилотен апарат на Луната и първата, която направи това близо до южния полюсен регион на земния спътник. Две седмици по-късно Индия стартира мисия за изследване на слънцето.
Китай и Съединените щати също имат амбициозни програми за Луната, като НАСА се стреми да върне астронавти на Луната до 2025 г. Тези и други усилия, свързани с космоса, подхранват опасенията, че геополитическите съперничества ще доведат до милитаризация на космоса.
Нарастването на интереса към космоса подчерта и липсата на правила, управляващи космическите операции. Съединените щати популяризираха Споразуменията Артемида за „уреждане на гражданското изследване и използване на космическото пространство“. Китай и много други космически страни отказват да се присъединят. Разработването на правила за космоса се усложнява от факта, че частни компании като SpaceX, Blue Origin и Virgin Galactic играят голяма роля в космическите операции.
Това повдига въпроси относно мотивите за печалба и националните задължения. Но нарастването на космическата активност повдига и въпроси за това дали неглижирания проблем с космическия боклук ще усложни изследването на небесата.
8. Индия изпревари Китай и стана най-населената страна в света
През ХХ век Китай имаше най-голямото население в света. Това приключи през 2023 г., когато населението на Индия достигна 1,43 милиарда души. Вероятно Индия ще остане най-населената страна в света за десетилетия напред.
Демографите прогнозират, че китайското население ще намалее със 100 милиона души до средата на века, заради застаряване. Това е повече от населението на всички страни в света, без петнадесет. През същия период средната възраст в Китай ще се повиши от тридесет и девет години на петдесет и една.
Междувременно населението на Индия ще достигне близо 1,7 милиарда до средата на века със средна възраст от тридесет и девет години.
Държавите с по-младо, нарастващо население обикновено имат по-жизнена работна сила, която потребява повече и в резултат на това се радва на по-високи темпове на икономически растеж. По-благоприятната демография на Индия стимулира „демографския дивидент“, създаден от млади работници, служещи като двигател на растежа. Ако е така, последствията за баланса на силите в Азия може да са значителни.
7. Азербайджан превзе Нагорни Карабах
Вторичните трусове от разпадането на Съветския съюз продължават да се усещат три десетилетия по-късно. Държавите, възникнали след разпадането му имаха граници, които често не съвпадаха с местата,в които живеят национални им групи. Така бяха засяти семената на конфликта.
Анклавът Нагорни Карабах в Азербайджан е населен почти изцяло с етнически арменци, които не искат да бъдат управлявани от Баку. В края на 1991 г. Нагорни Карабах обявява независимост, което предизвиква война между Армения и Азербайджан. Когато боевете приключиха през 1994 г. с примирие с посредничеството на Русия, Нагорни Карабах получи фактическа независимост заедно с част от територията на Азербайджан. Въпреки периодичните трансгранични атаки, примирието се запази до избухването на широкомащабни боеве през септември 2020 г. След шест седмици Русия договори ново прекратяване на огъня. Това остави голяма част от Нагорни Карабах под контрола на Азербайджан и напрежението остана високо.
През септември 2023 г. Азербайджан атакува отново. В рамките на дни той превзе територията и обяви, че ще започне „реинтеграцията“ на анклава. В рамките на една седмица повече от сто хиляди арменци, или приблизително 85% от населението на Нагорни Карабах, избягаха в Армения. Изселването предизвика протести в Армения заради неуспеха на нейното правителство да защити арменците и повдигна въпроси защо Русия не успя да предотврати подобно развитие.
6. Гражданска война разтърси Судан
2023 трябваше да бъде годината, в която Судан да се превърне в демокрация. Вместо това суданският народ получи гражданска война. Конфликтът има своите корени в протестите, които през април 2019 г. накараха суданската армия да свали от власт дългогодишния диктатор на страната Омар ал Башир. Новата военна хунта постигна споразумение с цивилни групи за споделяне на властта и провеждане на избори.
През октомври 2021 г. обаче Абдел Фатах ал-Бурхан, ръководителят на суданските въоръжени сили (SAF), и Мохамед Хамдан „Хемедти“ Дагало, ръководител на милицията на Силите за бърза подкрепа (RSF), ръководиха друг преврат. През декември 2022 г. двамата мъже се поддадоха на обществения натиск и се съгласиха да ръководят двугодишен преход към гражданско управление. Това споразумение направи Бурхан и Хемедти еднакви и призова RSF да бъдат интегрирани в SAF. Но нито това споразумение, нито бракът по сметка между двамата мъже продължиха.
На 15 април 2023 г. силите на RSF атакуваха бази на SAF в цялата страна. Усилията за преговори за прекратяване на огъня не доведоха до нищо. До есента RSF контролираха по-голямата част от Хартум, столицата на Судан, докато SAF контролираха Порт Судан, главното морско пристанище на страната. Боевете бяха особено тежки в Дарфур, където милицията джанджауид, предшественикът на RSF, проведе кампания за етническо прочистване срещу предимно неарабското население на региона още в началото на 2000 г. С наближаването на годината в боевете са загинали повече от 10 000 души, разселените са 5,6 милиона – или близо 15 % от населението на Судан.
5. Изкуственият интелект (AI) – обещания и опасности
AI навлезе в общественото съзнание миналата година с пускането на ChatGPT. През 2023 г. технологията, базирана на така наречените широкоезични модели се подобри. Според съобщенията най-новата версия на ChatGPT е десет пъти по-напреднала от своя предшественик. Правителства, компании и отделни лица се надпреварваха да използват нейния потенциал. Това предизвика разгорещени дебати дали AI отприщва нова ера на човешката креативност и просперитет или отваря кутията на Пандора, която ще създаде кошмарно бъдеще.
Оптимистите наблягат на това как AI спомага за научни пробиви с безпрецедентна скорост в редица области, позволявайки бързо проектиране на лекарства, отключване на медицински мистерии и решаване на привидно неразрешими математически проблеми.
Песимистите предупреждават, че технологията се развива по-бързо от способността на хората да оценят и смекчат вредата, която тя може да причини, независимо дали това създава масова безработица, втвърдява съществуващите обществени неравенства или може да предизвиква изчезването на човечеството.
Джефри Хинтън, един от пионерите в развитието на AI, напусна работата си в Google, за да предупреди за опасностите от AI, а технологични лидери като Илон Мъск и Стив Возняк подписаха отворено писмо, предупреждаващо, че AI представлява „голям риск за обществото и човечеството“.
4. Напрежението между САЩ и Китай продължава да тлее
В началото на 2023 г. изглеждаше, че напрежението между САЩ и Китай намалява. Предишния ноември Джо Байдън и Си Дзинпин имаха продуктивна среща в рамките на срещата на върха на Г-20 в Бали. Държавният секретар Антъни Блинкен трябваше да посети Пекин през февруари, за да обсъди поставянето на „прегради“ на все по-напрегнатото геополитическо съперничество между двете страни. Но тогава над Съединените щати се появи китайски балон за наблюдение. Той се носи из страната в продължение на седмица, преди F-22 Raptor на ВВС на САЩ да го свали край бреговете на Южна Каролина. Пекин настоя, че балонът е бил издухан от курса, докато е наблюдавал времето – обяснение, което Съединените щати отхвърлиха.
Инцидентът нажежи политическите страсти в САЩ и накара Блинкен да отложи посещението си в Пекин. Най-притеснителното е, че китайски служители отказаха да приемат обаждане от министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, след като балонът беше свален, подчертавайки липсата на установен комуникационен канал между двете суперсили. Блинкен най-накрая пътува до Пекин през юни за това, което служители на Държавния департамент нарекоха „конструктивни“ разговори. Но това не попречи на Вашингтон да наложи допълнителни ограничения върху търговията с Китай или да се опита да убеди Пекин да облекчи тормоза срещу Тайван, Филипините или американските военни сили в Азия.
Байдън и Си се срещнаха през ноември в кулоарите на форума на лидерите на АТИС в Сан Франциско. Разговорите доведоха до няколко дребни споразумения, но не и до големи пробиви. Споразумението за траен мир продължава да убягва на двете най-могъщи държави в света.
3. Контраофанзивата на Украйна спечели позиции, но на висока цена
Надеждите в началото на 2023 г., че украинска контраофанзива може да разруши контрола на Русия върху Източна Украйна и вероятно Крим бяха големи. Дългоочакваното контранастъпление започна в началото на юни. Въпреки нанасянето на огромни загуби на руските войски, в началото бойните линии почти не се движеха. Руските военни бяха използвали зимата и пролетта, за да подготвят своята защита.
Въпреки това, обаче, се стигна и до пробив. От началото на контраофанзивата Украйна успя да си възвърне около половината от окупираната си от Русия територия.
Междувременно „умора от Украйна“ започна да се появява на Запад, особено в Съединените щати, тъй като републиканските законодатели се отказаха да изпратят на Киев повече помощ. С дългосрочните тенденции, които потенциално са в полза на Русия, нарастват призивите към Украйна да премине от настъпление към отбрана и да търси прекратяване на огъня.
Дали руският президент Владимир Путин ще се съгласи да спре боевете е спорен въпрос. Той вероятно вярва, че времето е на негова страна, особено ако изборите в САЩ следващия ноември доведат до президент, който иска да прекъсне връзките си с Украйна.
2. Хамас атакува Израел
Близкият изток изглеждаше обещаващ в края на септември 2023 г. Връзките между Израел и арабските страни се бяха задълбочили. Появиха се спекулации, че Саудитска Арабия може скоро да установи дипломатически отношения с Израел. Гражданска война в Йемен затихваше. Тези тенденции накараха съветника по националната сигурност Джейк Съливан да заяви: „Регионът на Близкия изток е по-спокоен днес, отколкото е бил от две десетилетия.“ Това се промени само осем дни по-късно, на 7 октомври, когато „Хамас“ атакува Израел.
Приблизително 1200 израелци бяха убити в най-смъртоносния ден в историята на Израел. Около 240 души бяха взети за заложници. Обещавайки да изкорени „Хамас“, Израел нанесе множество въздушни удари срещу Газа и след това нахлу в северната част на анклава.
Договорената пауза в боевете в края на ноември осигури освобождаването на около сто заложници. Но сраженията скоро се възобновиха и израелските войски се насочиха към южната част на Газа.
Увеличаващият се брой палестински жертви, повечето от които жени и деца, подхранва оплакванията в световен мащаб, че Израел извършва военни престъпления. Израел отхвърли обвинението с аргумента, че „Хамас“ използва цивилните като живи щитове.
Американският президент Джо Байдън недвусмислено подкрепи правото на Израел да отмъсти и дори пътува до Израел в началото на конфликта, за да покаже подкрепата си. До началото на декември обаче официалните лица на САЩ публично призоваваха Израел да направи повече, за да защити цивилните или рискува „стратегическо поражение“.
Първоначалните опасения, че конфликтът с Газа може да доведе до по-широка близкоизточна война, отслабнаха до края на годината, но не изчезнаха. Как ще завърши конфликтът и какво ще последва от него остава да видим.
1. Глобалните температури чупят рекорди
Изменението на климата вече не е бъдеща заплаха. Това е новата световна реалнос. 2023г. вероятно е най-горещата година, от както се водят записи. Глобалните температури не са били толкова високи от 125 000 години и са готови да преминат границата от 2 градуса по Целзий, заложена в Парижкото споразумение от 2015 г.
Резултатът е екстремни метеорологични явления по целия свят, вариращи от исторически горски пожари през екстремна суша до рекордни наводнения. Хората по света научиха от първа ръка, че високите температури, съчетани с висока влажност, могат да убиват.
Оптимистите посочиха развитие, което може да обърне нещата. Общите инвестиции в чиста енергия скочиха. Цената на вятърната и слънчевата енергия продължава да пада и ще достига пикови емисии през следващите няколко десетилетия. Водородът се рекламира като източник на чиста енергия. Първите търговски начинания, насочени към изсмукване на въглероден диоксид от атмосферата, започват да функционират. Въпреки това остават сериозни съмнения относно това колко бързи и колко ефикасни могат да бъдат подобни технологии, особено след като производството на изкопаеми горива и вредни емисии продължават да растат.
Дипломатите се събраха на тържествени форуми като годишната среща за климата COP-28, за да обсъдят планове и споразумения. Но тези срещи сякаш свидетелстват за поговорката, че „когато всичко е казано и направено, повече се казва, отколкото се прави“. За съжаление, човечеството вече може да е пропуснало шанса си да избегне катастрофалните климатични промени.
Още актуални анализи – четете тук
