Принудено от консултациите при президента, общественото недоволство и натиска на политическите партии, служебното правителство днес реши в НС да бъде внесен Закон за Бюджет 2023 г. Нещо, което можеше да свърши още през есента. Но заради инат, или поради други неизвестни за обикновения гражданин причини, не направи. Въпреки закъснението с няколко месеца, това дава шанс на 49-ят парламент да приеме нов и актуализиран бюджет, дори и да не успее да излъчи правителство.
Предложеният законопроект е с дефицит от 6,4% от БВП. В номинално изражение това представлява почти 12 млрд. лв, заяви служебният премиер Гълъб Донев.
„В последните дни всеки говори за бюджет. Финансовият план на държавата за оставащите все и за 2023г. е най-сериозната задача пред нас. Докато всички говорят за бюджет, МФ работи усилено за съставянето му. За да се постигне бюджетен дефицит от 3% без да се орязват социални разходи, служебният кабинет предлага данък свръхпечалба и други. За да се придържате в нисък дефицит, или намалявате разходите си, или осигурявате допълнителни доходи. Служебният кабинет избра вторият вариант“, каза Донев.
Той припомни, че данъчните промени са предложени още през март.
„Тази седмица двете най-големи политически коалиции обсъдиха своите виждания за бюджет 2023 г. От заявеното от тях става ясно, че не приемат промените в данъчното законодателство, предложени от служебното правителство. Подобни заявки бяха дадени и от останалите политически партии. Когато става дума за парите на държавата, не можем да си позволим действия на инат. Служебното правителство реши в НС да бъде внесен Закон за държавния бюджет за 2023 г., разработен на база действащо законодателство, изработено от 45-48 НС“, каза още Донев.
Не се предлага промяна в данъчната политика, заяви и служебният финансов министър Росица Велкова.
Предложеният от служебното правителство бюджет е с дефицит на касова основа 6,4% от БВП, а начислена основа – 6,1 % от БВП.
При запазване на действащото законодателство приходите по консолидираната фискална програма (КФП) за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв., показват разчетите на Министерството на финансите, заложени в Законопроектът за държавния бюджет на Р България за настоящата година.
„Необходимо е да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13,7 млрд., като в края на 2023 г. дългът ще достигне 46,8 млрд. лв. или 25,3 % от БВП. Като относителен дял от БВП приходите са 35,7% за 2023 г. Събираемостта на данъчните приходи нараства номинално с 21% спрямо същия период миналата година, но това не е достатъчно да осигури финансиране на ръста на разходите”, подчерта Велкова.
Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за всички бюджетни структури, които не са получили увеличение за 2022 г.
За предучилищното и училищното образование са осигурени 545 млн. лв. От тях 465 млн. лв. за възнаграждение на педагогическия персонал и достигане до 125% от СРЗ.
Разходите за пенсии нарастват с 3,7 млрд. лв.
По усвояване на европейските средства Велкова уточни, че са предвидили 2,4 млрд. лв. за окончателни разплащания по стария програмен период 2014-2020г.
“Предвидили сме 1,4 млрд. лв. за инвестиции по ПВУ. Ръстът на разходите в Националния фонд за 2023 г. нараства с 2,2 млрд. лв. Служебното правителство напълно подкрепя приемане на бюджет в рамките на 3% дефицит, за да не се натоварват българските граждани с изплащането на висок дълг. Екипът на МФ е на разположение на народните представители за отразяване на приемливите за тях възможни корекции в тази посока”, подчерта още финансовият министър.
В момента в държавата действа Бюджет 2022, който в края на миналата година бе удължен от 48-ото Народно събрание. Сега голямата задача пред новите депутати ще бъде да приемат внесения от служебното правителство бюджет, за да се не се стигне до финансов колапс на държавата.
Още вътрешнополитически новини – четете тук
