Петър Ганев за ДЕБАТИ: Животът на българина се е подобрил дългосрочно

Петър Ганев е старши изследовател в Институт за пазарна икономика (ИПИ). Ганев е част от екипа на ИПИ от над 15 години. Интересите му са в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. Ганев е председател на УС на Българската макроикономическа асоциация (БМА) в периода 2016-2017 г. От 2020 г. е член на Надзорния съвет на „ПФК Левски“. Автор на множество статии с икономическа тематика. Отговаря за студентските инициативи на ИПИ.

НСИ публикува данни, според които доходите на българина са се увеличили с около 17% през 2022г. Според Вас, подобрил ли се е животът на българският гражданин?

В дълъг период със сигурност се е подобрил, тъй като през последните 20 години имаме ръст на доходите, ръст на работните места, ръст на заплатите и ръст в социалните помощи. Така че ако вземем период от 5, 10, 20 години, очевидно имаме подобрение. Това се вижда и в европейските сравнения, като догонване на европейските нива, макар и все още да изоставаме чувствително.

Но ако се фокусираме само в последната година, то този извод не е толкова директен, защото въпреки увеличението на доходите това е период с доста висока инфлация.

Изядели тази инфлация доходите ни или беше компенсирана чрез увеличаване на заплатите и пенсиите?

Инфлацията е грубо казано в сходни мащаби като ръста на доходите. Тоест ние видяхме инфлация от 15%, 16%, 19%, в зависимост от това кой индекс се вземе – дали хармонизираният или българският. От тази гледна точка, през последната година заради високата инфлация трудно можем да говорим за подобрение на положението на домакинствата, въпреки задържането на ниската безработица и ръста на заплатите. Инфлацията наистина изяде голяма част от този ръст.

Към момента имаме едно постепенно намаление на инфлацията, и тя ще продължи да пада. Предполагам, че в следващите месеци тя ще падне и под 10%. Ако се запаси ръста на доходите, да кажем от заплати, който продължава да бъде над 15%, то би трябвало тенденцията бързо да се обърне и отново заплатите да растат по-бързо от инфлацията.

Икономическите показатели за изминалата година показват най-добрата икономическа година за страната ни през последното десетилетие. Оказа ли някакво значение за това управлението на държавата или беше съвпадение с много международни фактори?

Това вглеждане в конкретни месеци, в които управлява едно или друго правителство го правят политиците. Икономистите гледат малко по-дълги периоди.

Ние имахме преди пандемията период на растеж. После имаше едно забавяне в края на 2019г. После ни удари пандемията, след това рецесията. След което пък имаше възстановяване през 2021г. С много силен растеж, грубо казано, последните две години ние сме в период на очевидна политическа нестабилност, период на възстановяване след ковид кризата и всяка степен от този период трябва да се разглежда заедно.

По-скоро разглеждаме период от година и половина две, в които въртим служебни кабинети и един кратък редовен кабинет, който прие бюджет. В този период наистина отчетохме добри резултати на фона на политическата нестабилност. Особено когато говорим за свръхпечалби в енергийни дружества и за високи приходи в бюджета. Това беше предизвикано от инфлацията, от ръста на енергийните суровини и много високите цени на електроенергията, а ние, като производител, очевидно печелим от високите цени на тока. Заради това са и печалбите, които всъщност финансираха компенсациите за бизнеса.

Има най-различни фактори които влияят и винаги са влияели. Трябва да се раздели политиката от икономиката и да се гледа много по рационално на икономическите процеси. Големият въпрос е как да влезем в едно трето десетилетие на растеж, след първите две десетилетия до пандемията и възстановяването от пандемията. Как да продължим в следващите 5-10 години да имаме дългосрочен икономически растеж за да догонваме Европа, а не коя партия колко малък процент е добавила към даден растеж.

Какви икономически предизвикателства стоят пред новия парламент и пред икономиката на България и как да ги преодолеем?

Предизвикателствата пред парламента са по-ясни. Първо, парламентът трябва да приеме бюджет, за да има някаква стабилност, предвидимост и средносрочна рамка. Второ, трябва да се приемат някои важни закони свързани с еврозоната и с Плана за възстановяване и устойчивост, защото създават по-добра рамка. И трето, трябва да се приеме пакета в правосъдието, тъй като очевидно то създава огромна емоция в обществото и според всички външни показатели е причината да изоставаме от европейските ни партньори.

Относно икономиката, ние вече вървим от предизвикателството висока инфлация, което доминираше през 2022 година, към предизвикателството нисък растеж. Ниският растеж върви със съпътстващи проблеми. Първият от тях е как да продължим бюджета. Вторият е как да влезем във всички фискални правила, при положение, че вече нямаме автоматичен ръст на приходите от високата инфлация и от печалбите в държавната енергетика. Връщаме се към по-обичайните предизвикателства, а именно как да се справим с един падащ растеж и как да се върнем на нива от да кажем 3-4% реален растеж на икономиката, които горе-долу бяха нивата от преди пандемията.

Още актуални интервюта – четете тук