ТурцияКогато Студената война приключи, на международната сцена започна да преобладава чувството на несигурност и заплаха. Разпадането на Съветския съюз позволи на САЩ да спечели безпрецедентно надмощие в международната система.
Декларирайки нов световен ред, САЩ започнаха да играят ролята на световен шериф. Тъй като наднационалните институции загубиха своето значение, последиците от този еднополюсен международен ред останаха неясни.
Като единствен хегемон, САЩ деактивира медиативните функции на международни организации, най-вече на Обединените нации, които стъпваха по тънката граница между съперничещите си пактове от Студената война.
Военните окупации на САЩ в Близкия изток бяха засилени след терористичните атаки на 11 септември. Въпреки че САЩ бяха отговорни за появата на „Ал Кайда“, администрациите им окупираха Афганистан и Йемен под предлог за борба срещу нея. В същото време окупацията на Ирак беше легитимирана чрез притежанието на химически оръжия от покойния свален лидер Саддам Хюсеин.
Като ненадминати на международната сцена, САЩ вече не се нуждаеха от посредническата роля на ООН. След като Русия се оттегли от историческата сцена, значението на НАТО също намаля, поне докато за враг на новия световен ред беше обявена нарастващата глобална заплаха от тероризъм.
Сирия промени всичко
Когато Арабската пролет започна да сваля дългогодишните диктатури в арабския свят, в Сирия избухна гражданска война. За промяна на сирийския режим се застъпиха повечето от западните сили; членовете на групата „Приятели на Сирия“ достигнаха до 60 държави. Сирийската криза обаче скоро завърши с парадигматична промяна в международната система.
Докато Иран и Русия завзеха бойното поле в полза на режима на Башар Асад, духът на съюзничество между САЩ, Саудитска Арабия и Турция се разби поради липсата на доверие сред тези стари съюзници. В един момент от сирийската гражданска война Турция и САЩ стратегически се отдалечиха. При липса на конвенционални съюзи, Турция трябваше да осигури регионалната си сигурност чрез провеждане на многоизмерна и многостранна външна политика.
Тъй като процесът на помирение се провали, Турция изведнъж се изправи лице в лице с кървавите атаки на три терористични организации: „Даеш“, Гюленистката терористична група (ФЕТО) и ПКК. Ранена, но неудържима, Турция успя да се справи с тези терористични организации една по една. Благодарение на своите трансгранични операции в Сирия и Ирак, турските военни прогониха както „Даеш“, така и ПКК от своите граници.
Ролята на газа в конфликтите
Откриването на природен газ в Източното Средиземноморие превърна региона в сърцето на международната политика. Когато Арабската пролет започна да дава обратни ефекти, превратът сложи край на вдъхновяващата египетска революция. Същата година Турция и Египет замразиха отношенията си.
Арабската пролет даде обратен ефект и в Либия. Държавният преврат, воден от генерал Халифа Хафтар, отведе страната в плен, заобикаляйки признатото от ООН правителство на Файес Сарадж в столицата Триполи. Доказвайки непоклатима подкрепа за законното правителство на Сарадж, Турция обърна хода в Средиземно море. Вече в противоречие помежду си, Египет и Турция се изправиха лице в лице в Либия.
След като постигна поредица от успехи благодарение на своята военна мощ, Турция се опита да съживи отношенията си на международната сцена. След подобряване на отношенията си със САЩ и Европейския съюз, Турция започна да използва силната си дипломация за възстановяване на отношенията с Египет. Бидейки двете най-силни сили в мюсюлманския свят, от първостепенно значение беше Турция и Египет да съживят отношенията си, за да укрепят солидарността между членовете на Организацията за ислямско сътрудничество (OIC). Дипломатическата им отдалеченост уврежда интересите на двете страни в Либия и Източното Средиземноморие.
След като използва твърдата си сила в регионалната политика, Турция сега се стреми да укрепи отношенията си с Египет и други страни чрез силната си дипломация.
Турция залага на меката сила на дипломацията в международните отношения, което е от полза за нейната ориентация към собственото ѝ икономическо и демократично развитие.
