Христо Ангеличин
на снимката: Христо Ангеличин

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила присъдата на Апелативния специализиран наказателен съд, с която е оправдан бившият заместник-министър на външните работи Христо Ангеличин по обвинение за безстопанственост. Решението не подлежи на обжалване.

Ангеличин е поредният участник във второто правителство на Бойко Борисов, на когото демонстративно бяха повдигнати обвинения за трудно разбираеми престъпления. Преследван от съда по дело за безстопанственост беше и бившият външен министър Даниел Митов, който също бе оправдан.

Ангеличин бе подсъдим за безстопанственост във връзка със закупуването на телефонни централи за 12 български посолства от фирма „Балкантел“ на завишени цени. Централите трябвало да бъдат подменени във връзка с подготовката за европредседателството на България.

Решението на ВКС

„Делото е образувано по протест срещу въззивната присъда на АСНС, с която е отменена първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 361/2018 г. на Специализирания наказателен съд. С въззивната присъда подсъдимият Христо Ангеличин е признат за невиновен в това, че в периода 17.11.2016 г. – 01.12.2016 г., като длъжностно лице – заместник-министър на външните работи, въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на директорите на дирекциите „Бюджет и финанси“, „Сигурност на дейността и информацията“ и „Управление на собствеността и МТО“, на които е възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети за МВнР в размер на 419 934,29 лв., поради което е оправдан по обвинението по чл. 219, ал. 2 от НК.

Тричленният състав на Върховния касационен съд (ВКС) приема, че протестът е неоснователен. Основните доводи в него се отнасят до приложението на закона. Прокуратурата оспорва извода на АСНС за несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние. Развити са съображения, че подсъдимият е годен субект на престъплението по чл. 219, ал. 2 от НК, доколкото със Заповед № 95-00-386/08.10.2015 г. министърът на външните работи му е възложил свои, а не чужди правомощия – контролни функции по отношение на трите дирекции.

Касационният състав също приема, че в конкретния случай подсъдимият не е годен субект на престъплението, макар и по съображения, различни от изложените в мотивите на АСНС. В решението на ВКС се казва, че в съгласие с правомощията си с коментираната заповед министърът е възложил на своите заместници да наблюдават и контролират дейността на различните структурни звена в министерството. С нея обаче на подсъдимия е възложил само общи задължения за наблюдение и контрол над дейността на осем дирекции (включително на процесните три дирекции), без да са конкретизирани действията, които той следва да извършва, контролирайки дейността на работещите служители и техните директори и то във връзка с осъществяваната от тях дейност по управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество, което е задължително, за да е осъществен съставът на чл. 219, ал. 2 от НК“, категорични са върховните съдии. Те напомнят, че в същия смисъл ВКС се е произнесъл с решение по к.д. № 1087/2019 г., отнасящо се до същата заповед на министъра на външните работи, въз основа на която е поддържано обвинение за безстопанственост срещу същия подсъдим.

Законосъобразно АСНС е приел също, че за да е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 219, ал. 2 от НК, деецът следва не само да не е изпълнил контролните си задължения върху друго длъжностно лице, но това подконтролно лице да е извършило престъпление. В решението на ВКС се подчертава, че в случая обвинението не твърди тримата директори на дирекции да са извършили каквото и да било престъпление при осъществяване на дейността си по управлението, разпореждането или отчитането на общественото имущество, поради което липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл. 219, ал. 2 от НК.

Не е реализиран и третият съставомерен признак на престъплението безстопанственост – неполагането на грижи за повереното имущество от субекта на престъплението да е довело до настъпване на значителни щети за предприятието или стопанството. В мотивите на ВКС се казва: „Няма спор по делото, че в края на м. ноември 2016 г. инкриминираните средства са заплатени от задграничните представителства на фирма „Балкантел“, която се задължила да им достави и монтира автоматични телефонни централи. Няма спор също, че дружеството установило невъзможност да изпълни договореностите поради липса на регистрация по ДДС в съответната чужда държава и на 05.12.2016 г. върнало средствата на задграничните представителства. Тези обстоятелства сочат, че доставчикът се е отказал от изпълнение на договора и е върнал полученото“. Досъдебното производство за извършено престъпление от длъжностни лица в МВнР е образувано на 16.12.2016 г., а подсъдимият Ангеличин е привлечен към наказателна отговорност на 16.01.2017 г. В момента на образуване на досъдебното производство, съответно при повдигане на обвинението, платените средства вече са били върнати, поради което щета за МВнР няма, а това обстоятелство прави деянието на подсъдимия несъставомерно, защото липсва обективният състав на престъплението безстопанственост. „Възражението в касационния протест, че връщането на паричните средства следва да се цени само като смекчаващо вината обстоятелство е неоснователно“ – категорични са върховните съдии.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!