Бойко Борисов арест

Задържането на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов е било незаконно, реши днес Софийският районен съд (СРС).

Според решението на съдия Николай Урумов не е имало нито едно събрано доказателство за съпричастност на бившия премиер с разследваното изнудване на Васил Божков, а от заповедта за задържане на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) не става ясно и какви са основанията Борисов да бъде арестуван.

Той беше задържан вечерта на 17 март, заедно с бившия финансов министър Владислав Горанов и PR-a на ГЕРБ Севделина Арнаудова. Тримата останаха в ареста за 24 часа, след което бяха освободени. От МВР обясниха, че разследването е по сигнал на гражданското сдружение „Боец“, свързан със снимките с пачки евро и златни кюлчета, както и с твърдения Васил Божков, че е бил изнудван да плаща подкупи на Борисов.

Заповедта е неграмотна и смислово непонятна

Съдия Урумов пише в решението си, че в заповедта на МВР е изписано неразбираемо дори и законовото основание за задържането, като е направен опит да се цитира частично разпоредбата на чл.213а, ал. 1 от НК за изнудване.

Буквалният текст в заповедта за ареста на Борисов е: „На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в хода проведени ОИМ по ДП № 42/2022 г. на ГДНП, съгласно план вх. № 3286р-13193/17.03.2022 г. на ГДНП се установиха данни за съпричастност на лицето към действия, с които е принудил другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни – престъпления по чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 5 от НК“.

Съдия Урумов пише, че тази словесна формулировка категорично не изпълнява целите на закона, според които от съдържанието на заповедта трябва да се установи защо едно лице е задържано.

„Посоченият текст представлява неграмотна и смислово непонятна частична интерпретация на законовия текст на чл. 213а, ал. 1 от НК, но от частично преписаната формулировка на посочената законова разпоредба не става ясно в извършването на какви точно действия жалбоподателят е обвинен. Т.е. не става ясно какви са извършените противоправни деяния или деяние, не става ясно срещу кого е извършено това деяние, нито кога, къде и по какъв начин.“, пише в решението на съда.

Съдията обяснява още, че дори и само това неясно основание за задържане е достатъчно заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. А в този случай не става ясно дали Борисов е принудил някой да се разпореди със своя вещ, да се разпореди със свое право или да поеме имуществено задължение. Не е ясно и дали посоченото заплашване е било с насилие, дали е било за разгласяване на позорни обстоятелства, дали е било заплаха за увреждане на имущество, или се е изразявало в друго противозаконно действие с тежки последици за заплашения или за негови ближни, изброява съдът.

„На последно място, съдебният състав счита, че заповедта не се базира на целта на закона, защото обективно е невъзможно заповед, страдаща от липса на задължителни реквизити и издадена за задържането на лице, за което няма годни данни за извършено от него престъпление, да осъществява целта на закона“, казва съдия Урумов.

Кирил Петков се опасявал, че Борисов ще влияе на разследването

След ареста на Борисов се разбра, че към онзи момент разпитан като свидетел по това дело е бил само премиерът Кирил Петков. От решението става ясно, че в показанията си министър-председателят е заявил, че при срещата си ден по-рано с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, той изразил загриженост, че българската прокуратура не действа адекватно по сигналите срещу Борисов. Кьовеши пък му отговорила, че и Европейската прокуратура ще предприеме мерки според компетентността си.

Петков обаче изразил силно „лично притеснение“, че е възможно Борисов и другите замесени с казуса, свързан с Васил Божков, да повлияят на разследването, като унищожат или укрият документи и като окажат натиск над свидетели. Това според Петков можело да стане, ако те получат достъп до доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).

„Тези негови съмнения обаче не са подкрепени с никакви факти, че е налице вероятност от тяхното осъществяване. Т.е. самият Петков не е посочил по никакъв начин, че е бил свидетел на извършване на престъпление или, че знае конкретни факти, които да са относими към извършено престъпление от жалбоподателя Борисов“, обяснява съдът.

 

Още вътрешнополитически новини – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук