Този уикенд президентът Доналд Тръмп привика няколко висши чиновници, отговорни за националната сигурност, за да обсъдят някои от глобалните външнополитически въпроси.
Само преди няколко дни, Северна Корея възстанови „горещата линия” с Южна Корея, САЩ преустанови помощта за Пакистан, а администрацията се сблъска с негативните последици от масовите протести в Иран.
Директорът ЦРУ Майк Помпео е бил един от служителите на Камп Дейвид и е имал пряк досег до законодателството по отношение на външнополитическите въпроси.
Помпео стана директор на ЦРУ преди почти година.
Добре дошли, г-н Помпео. Президентът каза, че той е стабилен гений, нали?
Виждам се с президента почти всеки ден. Водим сложни разговори по много сериозни въпроси, пред които е изправен целия свят. Съобщавам му всичко, което идва на моето бюро. Той разбира проблемите, задава много сериозни въпроси и политическите резултати са видими за всички. Моето мнение е, че президентът разбира с какво се занимава, въпреки че книгата, която наскоро излезе за него, твърди точно обратното.
Ще поговорим и за това, но дайте ни пример за думите си. В книгата има много истории. Разбира се, завихри се сериозен дебат за акуратността им. Кажете ни за какво пита президентът, от какво се интересува?
Ще ви дам много добър пример. Той е от пролетта. Бях на поста директор на ЦРУ от няколко месеца. И тогава той ме попита за Сирия. Наистина ли режимът на Асад (президентът на Сирия Башар Асад – бел. ред.) е използвал химическо оръжие срещу цивилни граждани? Попита ме, мога ли да му представя доказателства затова?
Той ме повика в офиса си и ми зададе три директни въпроса. Ще се опитам да го цитирам: „Майк, искам да ми отговориш възможно най-бързо”. Отидох на следващия ден и му представих всичко, което успяхме да съберем като информация. И тогава той беше принуден да вземе важно политическо решение как да се справи със ситуацията.
Това е само един пример, а аз мога да ви изброя десетки.
Според мен се намираме в ситуация, в която имаме една книга, която поставя под въпрос способностите на президента да изпълнява служебните си задължения, а това от своя страна създава съмнения у хората за възможностите на администрацията на държавния глава. А от друга страна стои легитимността на избора на президента, което можем да считаме като фундаментално погазване на демокрацията. Вашето мнение какво е по тези въпроси?
Вижте, не съм чел книгата. Имам много други важни задачи, с които трябва да се справям и това не е една от тях. Но въз основа на моята работа с президента, по много важни теми, мога да заключа, че той трябва да се справя със сериозни предизвикателства, които засягат всеки един американец. И той се справя добре, затова съм горд, че имам възможността да работя с него.
Нека поговорим за тези проблеми, които споменахте. Северна Корея. Вестник „Ню Йорк Таймс” намекна, че може да има пропуск в разузнавателната си система относно ядрената програма на Пхенян. Там пише: „Невъзможно е да се предвидят следващите бързи крачки, които Северна Корея прави. Това може да се счита за един от най-значимите пропуски на американското разузнаване.” Какво е вашето мнение за това? Вярно ли е?
Мисля, че авторът на материала сериозно се е объркал. Аз съм единственият човек, който открито говори за грешките, които разузнаването е правило. Но този път не е така. В конкретния случай, в интерес на истината, преди да поема властта, беше свършена много работа в посока да се разберат действията на Северна Корея, на Ким Чен-Ун, как действа ядрената им програма.
Така успяхме да разберем какъв прогрес е постигнал режимът. Всички администрации преди това са имали достъп до информацията и всички са наблюдавали развитието на програмата на КНДР.
Не само „Ню Йорк Таймс” прави това заключение. Макмастър – съветникът по сигурността също е казал, че програмата на Северна Корея се развива по-бързо от очакваното.
Вижте, няма как да знаем всеки ден какво се случва. Разузнаването може да предостави на политиците информация за капацитета и способностите, за намеренията на програмата. Ние знаем и двете неща. Сега усилията ни са насочени към това да разберем как ще продължи програмата и с каква скорост.
През август казахте, че атака от страна на Северна Корея е неизбежна. Още ли смятате така?
Да!
През октомври казахте, че Северна Корея е напът да застраши един американски град. Близо ли е този момент?
Предполагаме, че до няколко месеца.
Три, четири…?
Не мога да ви дам толкова конкретен отговор.
Има няколко севернокорейски войници, които избягаха от режима. Какво научихте от тях?
Нашият екип установи две неща. Ние постоянно говорим за ядрената им мощ, но не бива да забравяме, че те имат огромен конвенционален капацитет, който заплашва не само Южна Корея, но и другите съседи на Пхенян.
През декември казахте, че постовете на президента в „Туитър” много помагат на ЦРУ да си върши работата. Тази седмица, Тръмп написа пак в социалните мрежи за „ядрения си бутон”. Как това помогна на ЦРУ?
Това беше пост, който напълно отговаря на американската политика. Президентът, за разлика от предишните администрации, наистина се ангажира с проблема – денуклеаризацията на Корейския полуостров. И ние ще успеем да се справим с това. Президентът даде ясно да се разбере, че ще направим всичко възможно да не позволим на Ким Чен-Ун да държи под напрежение Лос Анджелис, Денвър или Ню Йорк.
Това, което видяхте в съобщението, както от всички останали, които президентът пише, прави политиката му кристално ясна. Важното в случая е, че Ким Чен-Ун разбира ясно посланията.
Някои хора разкритикуваха поста му и аз си помислих, че да се шегуваш с „ядрен бутон”, не е особено практично. Това един вид начин да държите противника на щрек ли е?
Не мога да ви кажа дали Ким Чен-Ун е прочел поста, защото не мога да го докажа, но си мисля, че го е направил.
И предполагам, че докато той ги чете, се опитва да си състави план. Мисля, че това се видя и при съгласието му да разговаря с Южна Корея. Това беше историческа среща.
Въпреки войната на думи, Северна Корея продължава да прави балистични тестове. САЩ каза: „Спрете с тестовете!” Така че разговорите между двете Кореи е позитивен знак, нали?
Надявам се, че е така. Предпочитам да съм оптимист, вместо реалист. Наистина се надявам, че Северна Корея ще се откаже от ракетната си програма.
