Бившият френски президент Никола Саркози заяви, че твърденията, че кампанията му е получавала финансиране от вече мъртвия либийски лидер Муамар Кадафи, не са подкрепени с доказателства, а разследването го кара да се чувства като в ада.
„Обвинен съм без всякакви реални доказателства“ – подчерта бившият държавен глава пред магистратите, цитиран от „Льо Фигаро“ и Би Би Си. 63-годишният политик е обект на разследване за пасивна корупция, незаконно финансиране на кампанията му и незаконно присвояване на либийски държавни средства. Той отрича да е направил нещо нередно. Експрезидентът от център-дясната част на политическия спектър твърди, че обвиненията от Либия са форма на отмъщение за неговото решение да употреби френската бойна авиация по време на бунта през 2011 година, когато Кадафи падна от власт.
През 2012 година Саркози не успя да спечели нов президентски мандат, като загуби от Франсоа Оланд. През 2013 срещу експрезидента бе започнато разследване за финасиране на кампанията му от незаконни фондове на Кадафи. Твърденията дойдоха от бивши функционери на режима на убития диктатор.
Последните обвинения са от разлечен правен характер от всичко, с което Саркози се е сблъсквал досега в турбулентната си кариера. Предишните са били „класически“ – за незаконно финасиране на партия и за злоупотреба с влияние. Това е за вземане на пари от чужда диктатор.
Презумпцията за невинност трябва винаги да бъде водеща и Никола Саркози алармира, че срещу него се провежда лява политическа вендета в стил „отвържи съдиите да го хванат“. За либийските „клевети“ той подчерта, че източниците им – съратник на Кадафи и няколко долнопробни посредници – не са точно образци за правдивост.
Случващото се, обаче, е с ефект на удар от чук срещу Саркози. Съдиите са на мнение, че съществуват „сериозни и съгласувани“ индикации, че той наистина е взел пари от либийците, и на тази база ще се провежда задълбоченото разследване.
Възможните последствия са зашеметяващи. Ако обвиненията се докажат, ще трябва да се преразгледа цялото управление на Никола Саркози. Много по-остър проблем ще се появи, когато в светлината на новите разкрития трябва се преоцени и водената от Франция кампания за свалянето на Кадафи – кампания, в която именно Франция убеди Великоритания да се включи.
Това се все големи въпроси, ако обвиненията се окажат истина. Но не бива да очакваме бързи отговори, нещата могат да се проточат с години.
