Държавният департамент на САЩ одобри потенциалната продажба на Тайван на оръжие в размер на 2,2 млрд. долара, включително танкове „Ейбрамс“ и ракети „Стингър“, съобщиха от Пентагона в понеделник. Целта на сделката е да се подпомогнат отбранителните възможности на Тайван, информира АФП.
Конгресът е уведомен за възможната продажба, а конгресмените могат да гласуват срещу нея. Тайван иска да закупи 108 танка със специална модификация, 14 гъсенични бронирани ремонтно-евакуационни машини M88A1, 16 влекачи, както и повече от 300 картечници, различни боеприпаси и оборудване за военната техника. Одобрена е възможната продажба на над 250 комплекта противозенитни ракетни комплекси „Стингър“ на сумата от около 223 млн. долара.
Китай изрази несъгласието си с евентуалната сделка. Пекин призовава Съединените щати да спазват принципа за „единен Китай“ и незабавно да отменят плана си за продажба на въоръжение на Тайван, както и да прекрати всякакви военни контакти с острова. Това заяви на брифинг говорителят на китайското външно министерство, цитиран от РИА „Новости“.
„Тайван остава неотменна част от територията на Китай. Никой не бива да подценява решимостта на правителството и народа на Китай да защитава държавния суверенитет и териториалната цялост на страната, както и да се противопостави на външна намеса“, заяви китайският дипломат.
Министерството на външните работи на Китай многократно е определяло тайванския въпрос като най-чувствителната тема в двустранните отношения със Съединените щати. Пекин следи внимателно отношенията на други държави с Тайван, когото смята за своя територия. Китайските власти неведнъж са протестирали пред САЩ заради доставката на оръжие за острова.
Официалните отношения между правителството на Китай и островната провинция са прекратени през 1949 г. след като претърпелите поражение в гражданската война сили на Гоминдан начело с Чан Кайши преминават в Тайван. Деловите и неформалните контакти между островната и континенталната част на Китай се възобновяват в края на 80-те години на миналия век. От началото на 90-те години страните започват да контактуват помежду си с помощта на неправителствени организации.