Държавният департамент на САЩ заяви, че газопроводът „Северен поток 2“ между Русия и Германия няма да бъде пуснат в експлоатация, ако Русия нахлуе в Украйна, с което значително засили предишната позиция на Запада по отношение на стратегически важните доставки на газ, съобщават чуждестранните медии.
В момент, когато напрежението нараства заради военното струпване на Русия по източната граница на Украйна, говорителят на Държавния департамент Нед Прайс заяви в сряда вечерта, че администрацията на Байдън „работи с Германия“, за да гарантира, че тя ще може да издържи на загубата на газопровода, пише „Гардиън“.
„Искам да бъда пределно ясен: ако Русия нахлуе в Украйна по един или друг начин, „Северен поток 2″ няма да се придвижи напред“, заяви Прайс пред Националното обществено радио.
Емили Хабер, посланик на Германия във Вашингтон, изглежда подкрепи втвърдяването на позицията в коментарите си в четвъртък. Тя отбеляза в Туитър, че „миналото лято САЩ и Германия съвместно заявиха, че ако Русия използва енергията като оръжие или ако има друго нарушение на суверенитета на Украйна, Русия ще трябва да плати висока цена“.
Германският канцлер Олаф Шолц и министърът на външните работи Аналена Бербок също заявиха това ясно.
„Нищо няма да бъде изключено, включително „Северен поток 2“, каза Хабер.
Коментарите дойдоха след ден на интензивна дипломатическа активност, в който САЩ заявиха, че са набелязали път за справяне с руските искания в Източна Европа, докато Москва провеждаше разговори по сигурността със западните страни и продължаваше да увеличава военната си мощ.
В писмен отговор, предаден лично от посланика в Москва, САЩ повториха ангажимента си да поддържат политиката на НАТО на „отворени врати“, като същевременно предложиха „принципна и прагматична оценка“ на опасенията на Кремъл, заяви държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен.
Русия поиска от НАТО да изтегли войските и оръжията си от Източна Европа и да попречи на бившата съветска република Украйна да се присъедини някога към него. Вашингтон и неговите съюзници от НАТО като Великобритания и Франция отхвърлиха тази позиция, но заявяват, че са готови да обсъждат други теми, като контрола върху въоръженията и мерките за изграждане на доверие.
„Писменото оформяне на нещата е… добър начин да се уверим, че сме максимално точни и че руснаците разбират нашите позиции и идеи възможно най-ясно. В момента документът е при тях и топката е в тяхното поле“, каза Блинкен.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви: „Макар да се надяваме и да работим за добро решение – деескалация, ние сме подготвени и за най-лошото.“
В четвъртък китайският външен министър Ван И заяви в разговор с Блинкен, че всички страни, участващи в украинския проблем, трябва да запазят спокойствие и да се въздържат от действия, които нагнетяват напрежение и раздухват кризата.
Най-противоречивият енергиен проект в Европа – „Северен поток 2“, има за цел да удвои количеството газ, което ще постъпва от Русия директно в Германия чрез тръбопровод по дъното на Балтийско море, заобикаляйки традиционния транзитен маршрут през Украйна.
Проектът срещна съпротива в рамките на ЕС, от страна на САЩ, както и от страна на Украйна, тъй като увеличава енергийната зависимост на Европа от Русия и води до отказ да се плащат транзитни такси на Украйна в момент на по-широко противопоставяне на Москва със Запада.
Тръбопроводът на стойност 11 млрд. долара беше обявен за първи път през 2015 г. Германският канцлер Ангела Меркел, която се оттегли от поста през 2021 г., беше ентусиазиран негов поддръжник, тъй като обещаваше да доставя евтино гориво на 26 млн. германски домове.
Но дългогодишните опасения, че той може да даде на Владимир Путин повече възможности за влияние върху Германия и други европейски държави, се засилиха значително вследствие противопоставянето в Украйна.
Изграждането на газопровода приключи през септември, но собственикът му – руската газова компания „Газпром“, чака окончателно разрешение от германските регулаторни органи, за да отвори клапаните и да изпрати газ на запад.
Перспективата Русия да прекрати доставките в случай на конфликт накара администрацията на Байдън да започне преговори с държавите-производителки на газ по света, за да осигури доставки за Европа.
Високопоставен американски служител заяви тази седмица, че се изготвят планове за „извънредни ситуации“, а Белият дом съобщи, че Джо Байдън ще приеме емира на Катар шейх Тамим бин Хамад ал Тани в неделя, като дневният ред на срещата ще включва „осигуряване на стабилността на световните енергийни доставки“.
Запитана за информацията, че промишлеността има малък или никакъв капацитет да осигури необходимите доставки, прессекретарят на Белия дом Джен Псаки заяви в сряда, че САЩ са изправени пред логистични предизвикателства, особено по отношение на преноса на природен газ.
„Това е част от дискусиите ни с много компании и държави“, каза Псаки. „Но отново повтарям, тези разговори продължават и ние не възнамеряваме да се провалим“.
В четвъртък австралийският министър на ресурсите Кийт Пит отказа да потвърди дали австралийски официални лица водят активни разговори с европейците относно доставките на газ.
Той заяви, че Австралия е била един от най-надеждните доставчици на втечнен природен газ по време на пандемията.
„Разбира се, ние ще продължим да изпълняваме съществуващите си договори, но когато има недостиг, Австралия винаги ще търси подкрепа за нашите приятели“, каза Пит пред Sky News Australia.
По думите му „въпросът за това дали недостигът ще предостави на австралийските износители дългосрочна възможност или ще се превърне само в краткосрочно решение“ е „въпрос, който износителите трябва да решат“.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини