Подобно на Димитър Бербатов в силните си години, Григор Димитров в момента е може би единствената българска суперзвезда не само в спорта, но и въобще. Григор направи паметна година, спечели три титли, една от които „Мастърс“ и сега играе на финалите на АТР в Лондон за първи път.
Почна с победа срещу №4 в ранглистата Доминик Тийм и му предстоят мачове срещу №8 Давид Гофен и №10 Пабло Кареньо Буста, който замести отказалия се заради контузия Рафаел Надал.
Ако всичко върви без сривове, е много вероятно да играе поне на полуфинала в Лондон. (Дано не го урочасам).
Но докато по света хората обичат да гледат Григор, в България им доста хора – също както при Бербатов навремето – дето никога няма да го признаят.
„Дори в областта на тениса е спорно дали е най-добрия. Сестрите Малееви също са постигнали големи успехи. В класацията на WTA Мануела е била трета, Катерина – шеста, а Магдалена – четвърта. Трите сестри са били едновременно в първата десетка. А Григор Димитров води с 5:3 в третия сет. Дали това е нормалното му поведение?“
„Тези момчета не са за нивото на този турнир. Такава мъка, такъв зор, такива елементарни грешки…“
„Тъжна работа, ако това е елитът на световния тенис.“
„Разочароващ слаб Григор, разочароващ слаб мач. Победата изобщо не ме зарадва…“
Това е само малка извадка от форумни коментари.
Доста хора му се радват, ама не са малко и онези, които се чувстват длъжни да го клъвнат.
Даже не става дума, че е българин.
Преди няколко дни Арсен Венгер, французин, който от 21 години е начело на лондонския „Арсенал“, каза: Ако обичате да гледате футбол, значи обичате да гледате Меси.
Същото е и с Григор. Ако обичате да гледате тенис, обичате да гледате и него.
Григор може и да не успее да спечели шлемов турнир. (По-скоро мисля, че ще). Може и да не стигне никога до №1 в ранглистата (и тази възможност остава отворена).
Но начинът, по който играе тази игра, радва хората. Както го прави и Меси.
Ама ние обичаме да си съскаме. Това някак си ни осмисля живота.
