Комитетът на министрите в Съвета на Европа призова българските власти да предприемат възможно най-скоро законодателни инициативи, с които да се ограничат свръхправомощията на главния прокурор у нас. Те дори говорят за промяна в Конституцията, ако се налага, за да се гарантира независимостта на евентуалните разследвания срещу главния прокурор.
Това става ясно от междинна резолюция на европейската организация, публикувана на 5 декември.
Повод за поредните критики на Съвета на Европа към България стана поредното разглеждане на делото „Колеви срещу България” от 5 ноември 2009г., което констатира несъвместима с европейското право недосегаемост на главния прокурор. Приемането на Междинната резолюция означава, че процедурата е неприключена и че България продължава да е под европейско наблюдение.
ДЕБАТИ.БГ публикува препоръките, отправени от Съвета на Европа:
ПРИЗОВАВА властите да гарантират институционална, йерархична и практическата независимост на всички органи, които контролират или провеждат разследване по отношение на главния прокурор, във всички ситуации и на всички етапи на производството.
ПРИЗОВАВА властите да изготвят незабавно нови законодателни предложения, гарантиращи независимостта и ефективността на разследването спрямо главния прокурор. В случай, че са установени непреодолими конституционни пречки, да бъдат предложение необходимите изменения в Конституцията.
ПРИЗОВАВА властите да преразгледат предложенията за освобождаване от длъжност на председателите на ВКС и ВАС, предвидени в проектозакона от 14 юни 2019г.
ПРИЗОВАВА да се приемат промени в закона, с които да се преразгледат възможностите за автоматично отстраняване на съдии, по искане на главния прокурор.
Резолюцията е приета в четвъртък – 5 декември. Ден по-късно консултативният орган към Съвета на Европа – Венецианската комисия изслуша предложенията за промени в Закона за съдебната власт на Данаил Кирилов и категорично ги отхвърли. Според измененията на Кирилов т.нар. „трима големи” в съдебната власт трябваше да се разследват по един и същи начин. Според Венецианската комисия обаче това няма да е ефективно за прокуратурата и ще е проблем за независимостта на съда.
Според Венецианската комисия позицията на главния прокурор в прокуратурата и влиянието му във ВСС предпоставят пречки пред предлагания от Кирилов общ механизъм в осигуряването на ефективни възможности за разследване, ако ръководителят на държавното обвинение бъде заподозрян в престъпление.
На следващия ден, в събота – 7 декември, премиерът Борисов свика спешно заседание на Министерския съвет, на което обяви, че се създава ново звено, насочено към контрол на работата на главния прокурор. Това ще се осъществява от независим прокурор, който няма да се отчита за работата си пред ръководителя на държавното обвинение, съобщи министър-председателят Бойко Борисов.
С промените в Закона за съдебната власт се предлага създаването на нова правна фигура със статут на прокурор, завеждащ отдел „Инспекторат“ във Върховната касационна прокуратура. Той ще се избира с мнозинство от 2/3 от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет със 7-годишен мандат.
„Желанието ни е да се съобразим с препоръките на Венецианската комисия. Веднага след решението днес ще изпратим на заинтересованите комисари нашето решение. Имам ангажимент да бъде подкрепено, за да стане максимално бързо“ – каза министър-председателят Бойко Борисов на извънредно заседание на правителството.
Предложението видимо кореспондира с поне две от препоръките на Венецианската комисия, но остава неясно дали концепцията за независимия прокурор може да се осъвмести с Конституцията, която казва /чл. 126/, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство над всички прокурори“, което според новия замисъл не трябва да се разпростира и върху независимия прокурор. В тази насока се съсредоточават и първите критики към реформата, извършвана от управляващите.
Както правосъдният министър, така и премиерът подчертаха обаче, че измененията са съобразени с Конституцията.
