Съюзът на съдиите: Мотивите за неприемане на оставката на Лалов са незаконни

Вчера Съдийската колегия на ВСС отложи за пореден път разглеждането на оставката на съдия Методи Лалов, който иска да се насочи към политическа кариера и бе поканен да оглави листата за общински съветници на „Демократична България“. Двата мотива за отлагането, което заплашва да осуети неговата регистрация за изборите, бяха оспорвани дори вътре във ВСС, а днес по тях изрази становище и Съюзът на съдиите в България и ги определи направо като „незаконни“. Ето пълното становище на Съюза:

Уважаеми членове на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет,
Обръщаме се към Вас във връзка с взетите от Вас на вчерашното Ви заседание решения относно оставката на съдията Методи Орлинов Лалов от Софийския районен съд.

Както е широко известно, съдията Лалов, бивш председател на СРС, е афиширал политически амбиции за участие в избори и по тази причина е подал оставка като съдия, считано от 3 септември тази година.

На вчерашното си заседание СК, заседаваща редовно при кворум по ЗСВ, не е
гласувала оставката на съдията Лалов, а вместо това е отложила гласуването. Мотивите за отлагане на решението за освобождаването на Лалов са два: Първият е, че оставката му не била разгледана от Комисията за атестирането и конкурсите (КАК), каквото било изискването на Закона за съдебната власт. Вторият – защото отказал да се произнесе по постъпило в срока на предизвестието му искане за промяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“ на непълнолетен подсъдим по дело, което му е било разпределено в края на юни.

И двата мотива са незаконни. Съдията Лалов е упражнил своето конституционно право на оставка, като срокът на предизвестието му е изтекъл. Конституционният съд (решение № 1 от 31.01.2017 г. по конст.д. № 6/2016 г., докл. Стефка Стоева) е категоричен, че „Подаването на оставка е конституционно установено субективно преобразуващо право на съдия, прокурор или следовател с едностранно изрично волеизявление да прекрати правоотношението си, като упражняването му зависи единствено от неговата свободна воля и не е необходимо да се мотивира. …. Оставката е едностранно волеизявление, чиито мотиви са без значение и затова не са задължителен елемент, отправена е до съответния адресат и трябва да бъде приета, като същественото е проявеното по своя воля ясно желание на подалия оставка.

Тя е механизъм за доброволно прекратяване на правоотношението по различни причини – здравословни, семейни, неудовлетвореност от работата, невъзможност да я изпълнява и др. При подаването на оставка се запазва моралното и професионално достойнство на напускащия, а в определени
случаи едновременно с това се подобрява и функционирането на съответния орган на съдебната власт. Основният закон не предвижда каквото и да е временно или постоянно, частично или пълно ограничаване на правото на подаване на оставка и не го поставя в зависимост от никакви условия или от упражняване на други правомощия от Висшия съдебен съвет, извън правомощието да приеме оставката.“

Единственото предвидено в ЗСВ отраничение на правото на оставка – висящ
дисциплинарно производство – е обявено за противоконституционно от КС като накърняващо правото на оставка на магистрата.

ЗСВ не предвижда изписването на решения по дела и произнасянето по каквито и да било висящи дела като основание за издаване на благоприятния за магистрата констативен административен акт на СК за прекратяване на магистратското правоотношение поради оставка. Ал. 2 на чл. 166 задължава магистрата да се произнесе по вече разпределените му дела и преписки, но не въздига непроизнасянето на магистрата в пречка за освобождаването му от дължност.

Такава е и досегашната практика на ВСС, който е освобождавал поради
подаване на оставка и изтичане на срока на предизвестието дори съдии с
десетки или дори стотици неизписани решения по дела. Противопоставяме се на всякакви опити под каквито и да било предлози да бъде потъпквано правото на българския магистрат на оставка, признато му от Конституцията
на страната.