За първи път в многогодишния ми опит на сътрудничество с различни организации и институции днес наруших грубо добрия тон и напуснах вбесен неофициална среща с представители на Съвета за електронни медии и на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Срещата бе предизвикана от случайното попадане на тихомълком качен на сайта на СЕМ още на 23 март Проект за изменение на критериите за защита на деца (в телевизионните програми). След като СЕМ:
– престана от 2013 г. да изпълнява задължението си ежегодно да подписва тристранни споразумения за спазването на тези критерии;
– не уведоми членовете на работната група, която участва в изработването на тези критерии през 2011 г., за намерението си драстично да ореже защитата на децата;
– в пълно единодушие с борещите се за правото да излъчват всякакви неподходящи за деца програми по всяко време на денонощието и да премахнат защитите за заснемане и идентифициране на деца (от текста изцяло е заличена всякаква отпратка към Закона за закрила на детето),
представителите на уж регулаторния орган направиха всичко възможно да не се състои разговор. Половината от времето в началото бе съзнателно убито от председателя на СЕМ Мария Стоянова с пространно изложение как дълго и успешно са работили по „актуализирането“ на критериите, защото били остарели и колко са доволни от работата си. Тя не пропусна 10 пъти да повтори, че това е неофициална среща, макар че повикаха протоколчик и бързо долетелия представител на АБРО, и как официална среща трябвало да се заяви писмено предварително. Друг представител на СЕМ няколко пъти гневно заяви, че тя ще напусне и няма да участва в такива срещи, и колко е важно да се спазвал каналният ред, и куп още декларации с арогантен и нападателен тон. С една дума, по всякакъв възможен начин с процедурни хватки беше блокирано желанието на неправителствения сектор да се обсъди неразумното премахване на защитите на децата от нарушаващи правата им медии и да се заменят със „сигнатури“ за възрастта и да се прехвърли отговорността на родителите. На кои родители? На онези на близо 180 000 деца, чиито родители са принудени да си изкарват хляба в чужбина, а те са оставени на баби, дядовци или далечни роднини?
Всъщност от срещата имаше една полза – от хватките и поведението на представителите на СЕМ стана ясно, че те напълно осъзнават, че планираната промяна в критериите в никакъв случай не е в полза на децата и са гузни от нескопосано прикритата си лобистка дейност в полза на печалбите на медиите. Срам!
