Дълго време те се обиждаха и заплашваха взаимно, а сега изглежда са готови да разговарят един с друг – Доналд Тръмп и Ким Чен-ун. Сега много важно е на какви отстъпки са готови двамата алфа-мъжкари, пише А. Фройнд за „Дойче веле“.
Аплодисменти! Всички, даже и Китай и Русия, приветстват планираната среща на върха между американския президент Доналд Тръмп и севернокорейския диктатор Ким Чен-ун. Тази среща наистина може да се превърне в историческо събитие. Южнокорейският президент Мун Дже-ин дори го нарече „чудо“. Да припомним: заради политическия си курс на разведряване първоначално той беше осмиван, но в действителност това също допринесе за осъществяването на въпросната среща.
А тя, срещата на върха между двамата алфа-мъжкари Тръмп и Ким, ще бъде истински медиен спектакъл. На него и двамата ще искат да изглеждат като победители: Тръмп ще представи срещата като потвърждение на това, че твърдият му курс е вразумил севернокорейския диктатор; а пък Ким Чен-ун ще иска да блесне пред сънародниците си като краен победител, който триумфира над „дементния американски старик“, след като с ядрената си програма и ракетни тестове е успял да го накара да разговаря с него като равен с равен.
Заплахите свършиха работа
Много важно ще е какво ще бъде договорено на тази подчертано символична среща на върха. За да си осигури широки гаранции за сигурността на Северна Корея и на режима си, стратегът Ким Чен-ун би могъл да се откаже от ракетните изпитания и дори да се съгласи на ядрено разоръжаване на Корейския полуостров. За това обаче той ще поиска доста висока цена. Например това, в замяна САЩ да се откажат от съвместните военни маневри с Южна Корея, а вероятно и да намалят военното си присъствие в региона. И точно тук отново се разкрива шанс за Тръмп: да се представи пред избирателите си като закрилник на Америка от севернокорейските ракети, който, намалявайки числеността на американските войски в региона, освен това пести и много пари на американските данъкоплатци.
Съмнително е, дали Северна Корея действително е изпробвала водородна бомба, както и това, че нейните ракети могат да поразяват цели на американска територия. Заплахите обаче свършиха работа: САЩ вече вземат Северна Корея насериозно, а Ким успя да се промъкне на масата за преговори.
Режимът на Ким изглежда си е извадил поуки от близкото минало и не желае да има съдбата на един Саддам Хюсеин в Ирак, или на Муамар Кадафи в Либия. Затова и Ким, когото Тръмп беше нарекъл „човек, на когото доста му сече пипето“, заложи всичко на една карта и разшири максимално своя заплашителен потенциал. Вярно, че засилените санкции засягат много тежко бедната страна, но имиджът на режима и без това не може да бъде по-лош. А потисканият от Ким народ от десетилетия вече е свикнал с лишенията.
Няма да стане толкова бързо
Но да оставим настрана Тръмп и Ким. По-важното е дали нещо ще се промени за хората – дали те могат да се надяват на мир и сигурност, дали разделените от десетилетия семейства ще могат да съберат отново, дали двете враждуващи страни постепенно ще се сближат и вероятно в обозримо бъдеще дори ще се обединят? Можем само да се надяваме на това – пожелаваме го от все сърце на корейците, които страдат от десетилетия. Но разломът между Севера и Юга е много по-голям отколкото навремето този между Западна и Източна Германия. Севернокорейският режим систематично изолираше и тиранизираше собствения си народ, вкл. с концентрационни лагери.
Предстоящите срещи – на двамата корейски президенти, както тази между Ким и Тръмп – могат да се превърнат в крайъгълен камък. Германците знаят много добре колко дълъг е процесът на сближаване и помирение, което може да бъде успешно, само ако на виновните им бъде потърсена отговорност. А дотогава Тръмп и Ким отдавна вече ще бъдат история.
