Наистина ли неандерталците са изчезнали малко след пристигането на съвременните хора? Проучване доказва, че и двата вида са живели заедно в продължение на хиляди година – и очевидно са повлияли едни на други в културно отношение.
Оказва се, че съвременните хора са пристигнали в Европа много по-рано, отколкото беше известно досега: Археолози в България са открили фосили от Homo sapiens, които са на възраст от поне 45 000 години. Находките – освен човешки останки и животински кости, инструменти и бижута – доказват, че хората и неандерталците са живели заедно в Европа в продължение на няколко хилядолетия.
Освен това тези хора очевидно са повлияли на културата на неандерталците, казват изследователи, ръководени от Жан-Жак Хъблин и Хелън Фелас от Института за еволюционна антропология в Лайпциг Макс Планк в специализираните публикации „Природа“ и „Природа екология и еволюция“.
Досегашните останките на най-стария намерен модерен човек в Европа бяха от румънската пещера Пестера ку Оаза. Те са на около 41 000 години – само около хиляда години по-стари от последните находки на останки от неандерталец. Затова изследователите предположили, че неандерталците са изчезнали малко след пристигането на Homo sapiens. Новите археологически находки обаче показват, че двата вида са живели заедно в продължение на хилядолетия.
Казва се, че в Гърция има намерен череп на модерен човек, който е на възраст от 210 000 години. Данните обаче не са потвърдени и са противоречиви.
Отдавна е известно, че хората и неандерталците в Европа и Азия са имали контакт помежду си, а и са отглеждали деца заедно. Анализи на останките на съвременния човек от румънската пещера Пестера ку Оаза показват, че един от предците на този индивид е бил неандерталец. И до днес геномът на неандерталеца се открива при хора, идващи от Европа или Азия.
Новите находки обаче идват от пещерата Бачо Киро, близо до град Дряново, в централна България. Мястото е познато отдавна. По време на подновените разкопки от 2015 г. екипът на Хъблин е открил над 10 000 фрагмента от зъби и кости, каменни или костни инструменти и бижута.
Анализите показват, че зъб и шест костни фрагмента със сигурност са на представител на модерния човек. Смята се, че находките са на възраст от около 45 000 до 47 000 години. Изследователите са определили възрастта, използвайки радиовъглеродни датировки, наред с други методи. Анализите на протеини и ДНК дават подобен резултат.
Основата на радиовъглеродното датиране е радиоактивното разпадане на въглеродния изотоп С-14. Той се генерира в атмосферата от излъчването от космоса и достига до растения, животни, а също и хора. Когато живо същество умре, то вече не приема С-14. С течение на годините количеството на С-14 намалява все повече и повече, като то намалява наполовина за 5730 години. По този начин ако се знае количеството C-14 в дадена находка, може да се направят изводи за възрастта му.
Хората са предприемали дълги пътувания, за да се сдобият с определени инструменти: изследователите са открили камък на мястото, който идва от регион на 180 километра разстояние.
Хората преработвали камъните в остриета, които използвали за лов и рязане на плячка. Повече от 12 000 останки от животни идват от бизони, елени и пещерни мечки. Някои зъби от животни са били умишлено пробити, за да се носят като украшения.
Новите находки показват „голямо взаимодействие между неандерталците и Homo sapiens в Източна Европа“, пишат изследователите в „Природа“. Тези контакти с придошлите хора най-вероятно са довели до промени в поведението на намаляващото европейско неандерталско население. „Пещерата Бачо-Киро предоставя доказателства за първоначалното разпространение на Homo sapiens в средните ширини на Евразия“, заяви Хъблин, директор на Института Макс Планк в Лайпциг.
