Автор: Максимилиан Поп, сп. „Шпигел“
Абдула Гюл, бившият президент на Турция, не е считан за дисидент. Той пропусна много възможности да застане против своя съпартиец и приемник Реджеп Тайип Ердоган: протестите в парка Гези и разследванията по обвинение в корупция през 2013-та, разногласията заради цензурата на интернет през 2014-та.
След оттеглянето си от президентския пост преди 3 години, Гюл фактически излезе от политиката. Но няколко дни преди референдума за конституционни промени (от 16 април), надеждите на консервативната опозицияв Турция се съсредоточиха върху него.
Досега Гюл не се е изказвал публично нито в подкрепа, нито против президентската система, която би съсредоточила цялата държавна власт в ръцете на Ердоган. Но на 1 април той се държа демонстративно встрани от митинга на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в родния си град Кайсери.
В държавата на Ердиган, в която сега рядко противоречат открито на президента, такова поведение вече се смята за оскърбление. Приближени до правителството медии скочиха срещу Гюл, наричайки го „предател“. Неговото мълчание показва клко противоречиви са предполагаемите промени в конституцията на Турция.
Макар Ердоган да създава впечатлението, че едва ли не целият народ го подкрепя. Неговите митинги напомнят на религиозни молитви; миналата събота в Истанбул го приветстваха стотици хиляди. Само че под повърхността всичко клокочи.
Най-малко 50% от турците са против Ердоган. Те го смятат за деспот. И даже сред неговите привърженици се засилва съпротивата. Бившият президент Гюл е смятан за тактик. Той едва ли би застанал срещу Ердоган, ако не е пресметнал, че на 16 април мнозинството ще каже „не“.
Ердоган обвърза политическото си бъдеще с резултатите от референдума. Новата система му предоставя пълномощия, които не е имал дори основателя на Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Той може да назначава министри, а също така и 12 от 15-те конституционни съдии, и да разпуска парламента по собствено желание. Постът на министър-председателя ще бъде премахнат. Ердоган заяви, че реформата е необходима, за да бъде осигурена стабилността и процъфтяването.
Мустафа Шентоп, заместник шеф на ПСР и председател на конституционната комисия в парламента, сравнява Турция с автомобил: в продължение на много десетилетия страната била управлявана не само от нейния шофьор – правителството, но и от пътника – армията. „Искаме завинаги да отстраним пътника“, каза Шентоп пред чуждестранни журналисти в Истанбул.
ПСР, за разлика от предишните изборни кампании, не може да разпали никакъв ентусиазъм, каза турският социолог Кемал Озкираз. На нея не й достигат аргументи, за да убеди хората в необходимостта от промяна на конституцията.
Навремето Ердоган се представяше като реформатор. В начато на своето издигане на поста на премиер през 2003-та зад него стоеше голям съюз от кадри на ислямисткото движение „Милли Горюс“, умерени мюсюлмани, либерални противници на турския военен режим. Но по своя дълъг път към самодържавието Ердоган жертваше съюзници. ПСР, някога горда народна партия, се изроди в дъщерна фирма на президента. За независими умерени сили в ПСР повече няма място.
Не само Гюл, но и бившият премиер Ахмет Давутоглу и неговият заместник Бюлент Арънч се дистанцираха от Ердоган. От 50 основатели на ПСР останаха по-малко от половината. Програмата на партията сега се определя от радикалните сили като Мелих Гьокчек, кметът на Анкара. Гьокчек управлява турската столица в продължение на 23 г. Той е бил член на различни партии, преди да влезе в ПСР. В Туитър Гьокчек атакува активисти на опозицията и журналисти. Той твърди, че бившият президент на САЩ Барак Обама е създал „Ислямска държава“ (ИД), а чужди държави предизвикват изкуствени земетресения в Турция.
Гьокчек, подобно на Ердоган, е на мнение, че Турция е обградена от врагове: превратаджийското движение на Гюлен, терористите от ПКК. Европа била изоставила турското правителство в борбата срещу тероризма. „Вие се наричате демократи“, каза той в интервю за германското списания „Шпигел. „Но забранихте пристигането на наши министри.“
Според Гьокчек Турция в продължение на много години е работила за това страната да стане член на ЕС. Но Брюксел непрекъснато отхвърля страната. „Ние не ви харесваме. Вие се отнасяте жестоко с нас“. По неговите чуждестранните медии, сред които и „Шпигел“, отразяват събитията предубедено. „Вие оскърбявате Ердоган, наричайки го диктатор. Защо? Турското правителство се подчинява на народната воля.“
Ердоган изрази подобно мнение по време на свое изказване. Той смъмри европейците, наричайки ги „фашисти“, „съучастници на терористите“, „расисти“ и заплавае да проведе референдум за отмяна на преговорите за влизане в ЕС. ПСР, както и Турция, са представяни от президента в ролята на жертви. Неговите лозунги против Европа трябва да мобилизират националистическите избиратели.
Ръководството на ПСР както и преди разчита на победа на референдума. То няма план Б в случай на поражение. Поради това, смятат наблюдатели, вероятният сценарий е: повечето от турците на 16 април ще гласуват против президентската система, Ердоган ще обяви нови избори, за да си осигури по такъв начин две трети в парламента, необходимото мнозинство за промяна на конституцията.
Но съществува и вероятността критиците на Ердоган да застанат срещу президента. В ПСР се е натрупало разочарование. 16 април може да стане деня, когато вечни прикриващият се Абддула Гюл ще излезе от сянката./БГНЕС
