България и Гърция ще могат да финансират с бюджетни средства изграждането на газова връзка помежду си. Това няма да бъде смятано за непозволена държавна помощ, реши Европейската комисия (ЕК). Мотивът е, че съоражението ще допринесе за разнообразяването на енергийните източници. С одобрените днес мерки ще бъде подкрепено изграждането и експлоатацията на 182-километровата връзка Комотини – Стара Загора. Очаква се през нея до България да бъдат транспортирани около 3 млрд. куб. м. природен газ годишно, до 2021 година. Общият размер на инвестициите за строежа възлиза на 240 милиона евро. Финансирането ще се осигури чрез пряко дялово участие от 46 млн. евро от акционерите, 45 млн. евро ще бъдат отпуснати по Европейската енергийна програма, Европейската инвестиционна банка ще осигури заем от 110 млн. евро. От бюджета на България трябва да бъдат отделени 39 млн. евро.
Въпреки важността за енергийната независимост на нашата страна, строителството на газовата връзка с Гърция се развива много бавно. Проектната компания „Ай Си Джи Би“ АД (ICGB), в която акционери с равно участие са БЕХ и гръцко-италианското дружество IGI Poseidon, обяви тази есен обществената поръчка за избор на консултант за строителния надзор на обекта. Прогнозната стойност на поръчката е 1.3 млн. лв. без ДДС, а срокът за изпълнение приключва с въвеждането в експлоатация на строежа. Оферти за участие ще се приемат до 26 ноември, което означава, че, ако ги няма редовните обжалвания, изпълнителят ще бъде избран най-рано идната пролет.
Така страната ни ще бъде свързана с „Трансадриатическият газопровод“ (ТАП/TAP), който е част от подкрепяния от Еврокомисията Южен газов коридор за доставка на азерски газ до Европа като алтернатива на руското синьо гориво. Проектът ще бъде завършен през 2020, потвърди Марко Алвера, ръководител на италианската компания „Снам“ (Snam), която участва в проекта.
ТАП ще бъде завършен през 2020 година и ще започне да транспортира първите количества природен газ за Европа. Изпълнението на проекта е приключено на 80 процента и работата по италианския участък неотдавна беше възобновена в пълен обем, съобщи Алвера пред агенция АНСА, цитирана от БТА.
ТАП е част от системата газопроводи, която обединява още Южнокавказкия тръбопрород (SCPX), Трансанадолски газопровод (TANAP), за транспорт на природен газ от Каспийския регион и Близкия изток до Западна Европа. Маршрутът на съоръжението с дължина 878 км минава през Гърция, Албания, по дъното на Адриатическо море и излиза на суша в южната италианска област Апулия.
Трасето от „Трансадриатическия газопровод“през Северна Гърция е готово на 90 процента, заяви през октомври министърът на енергетиката на Гърция – Йоргос Статакис. Ако от българска страна се спазят сроковете и газовата връзка с Гърция започне да работи през 2020, страната ни ще получава природен газ от Азербейджан и американски втечнен газ, чрез връзката Комотини-Стара Загора.
Пускането Трансадриатическия газопровод“ и свързването на газовите системи на Гърция и България е първата реална алтернатива на „Газпром“ за нашата страна. „Булгаргаз“ има договор с азерския консорциум „Шах дениз 2“ за 1 млрд. куб. годишно от 2020, а сега азерската SOCAR планира да доставя и неин газ в региона. Връзката е възможна чрез съществуващата инфраструктура както през Турция (Странджа – Малкочлар), така и през Гърция (Кулата – Сидирокастро), а също и чрез проектите за нови интерконектори до двете страни. Разширението на връзката с Турция беше открито на 3 август, а с Гърция все още боксува, като в момента вървят търговете за строител и за доставка на тръбите. Плановете са междусистемната връзка да влезе в търговска експлоатация през 2020, но едва ли ще бъдат спазени.
