Александър Лукашенко, лидерът на Беларус, засега успява да балансира внимателно по време на войната в Украйна. Припомняме, че на 24 февруари руските войски, струпани на беларуска територия, нахлуха през границата в Украйна, използвайки страната му като плацдарм за най-голямата инвазия в Европа след Втората световна война. Но беларуският лидер не се присъедини директно към военните действия, нито изпрати войски. Той дори заяви, че инвазията се „проточва“.
Срещите между Лукашенко и Владимир Путин тези дни отново породиха опасения, че Беларус може да се включи във войната. Беларуският лидер каза, че двете страни ще разположат съвместна военна група, и че хиляди руски войници ще пристигнат в страната му през следващите дни за учения.
„Още веднъж подчертаваме, че задачите на регионалната групировка са чисто отбранителни. И всички дейности, извършвани в момента, са насочени към осигуряване на достатъчен отговор на действия близо до нашите граници“, заяви министърът на отбраната на Беларус Виктор Хренин в изявление.
Украинският президент Володимир Зеленски предложи по време на срещата на Г-7 да бъдат изпратени мироопазващи сили на ООН на границата между Украйна и Беларус, за да попречат на евентуална „провокация“ от страна на Лукашенко.
Въпреки предупредителните знаци, е спорно дали Лукашенко наистина е готов да хвърли собствените си сили във война, която Русия губи в Украйна, дори да е под натиска на Путин.
„Разбира се, Путин има много лостове за влияние. Но той не може да принуди Лукашенко да извърши политическо самоубийство“, твърди Артьом Шрайбман, беларуски политически анализатор и чуждестранен учен във Фондацията Карнеги за международен мир.
„Ето защо смятам, че Лукашенко определено ще се опита да се противопостави на всеки тласък към въвличане във война. От друга страна, не мога да се обзаложа, че позицията му ще се запази завинаги“, продължи той. „Има начини, по които Русия може да действа, и които биха въвлекли Беларус в битката.“
Освен да изпрати свои войски в битка, Лукашенко може да разреши на руски войски да бъдат разположени до границите на Беларус, за да разтегнат украинската отбрана. Или да позволи на Русия да използва Беларус като полигон за обучение на някои от десетките хиляди руснаци, мобилизирани да служат в армията. Съвместните учения може да се проведат близо до няколко общински сгради в град Йелск, само на 17 километра от украинската граница.
„Беларус провежда учения с най-висок темп от времето на Студената война. Минск тества всичките си способности, сякаш се готви да влезе във война“, пише Конрад Музика, независим анализатор на отбраната.
„Има три възможни обяснения зад това поведение: 1) Подготовка за нападение на НАТО , 2) Блокиране на украинските сили близо до границата, за да се предотврати разполагането им в други райони, 3) Подготовка за нападение срещу Украйна“, каза той, като заяви, че е фокусиран върху вариант две и три.
Видеозаписи показват, че вместо Русия да премести тежко въоръжение в Беларус, като част от подготовка за атака срещу Украйна, се случва точно обратното: Беларус изпраща танкове, боеприпаси и камиони от собствените си складове в Русия. Беше публикувано видео на осем танка T-72A, транспортирани от Минск към Русия, а свидетели са видели 15-30 танка и най-малко 28 камиона „Урал“.
Франак Вячорка, старши съветник на беларуския опозиционен лидер Светлана Цихановская, каза, че не вярва, че беларуските войски ще вземат активно участие във войната в Украйна.
„Много се съмнявам! Нямаме никакви доказателства за това. Всъщност, точно обратното, военните лидери се опитват да успокоят войските, като им казват, че няма да бъдат въвлечени във войната. Войските са много притеснени от успеха на украинците. Никой не иска да се бие за Путин.“
Вячорка допълни, че беларуската армия няма капацитет да се бие в Украйна.
„Нямаме войски или военна техника. Голяма част от техниката вече е предадена на Руската федерация. Всичко, което може да се използва, вече е използвано. Има малко боеспособни войски, до 7 хиляди, и те не са готови за щурмова операция.“
И все пак, по-големите въпроси може да са политически. След като оцеля в протестно движение през 2020 г., Лукашенко няма да иска да рискува повече позицията си за война, която според неофициалните проучвания е изключително непопулярна в Беларус. Анкетите показват, че по-малко от 10% от беларусите подкрепят прякото участие във войната в Украйна.
„Той не иска да бъде въвлечен във война поради рисковете, които тя може да създаде за него“, каза Шрайбман.
И тъй като Русия изглежда отстъпва, присъединяването към войната може да обвърже съдбата на Беларус с нахлуване, което вероятно ще завърши с провал.
„Авторитарните хора не са много добри в оцеляването при военни поражения“, смята Шрайбман.
Текстът е публикуван във в.“Гардиън“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още международни новини – четете тук
Има четвърти вариант : Вместо въоръжена , вече има разоръжена белоруска армия . Въоръжената е руската . Белорус се анексира , дори без референдум , Лукашенко се изпраща да отглежда картофи. Малкият е отново „победител“ . Международното положение „процъфтява“.