Румен Христов пред debati.bg: Не съм оптимист за бъдещето на Реформаторския блок
През ранната есен предстои нова програмна конференция на Съюза на демократичните сили. Това каза пред Дебати, преизбраният заместник-председател на партията Румен Христов. Приключилата в събота 22-ра Национална конференция бе отчетно-изборна, след като ръководството подаде оставка след загубата на парламентарните избоеи. Ето защо се налага провеждането на нов форум, който да обсъди бъдещето на синята партия. До тогава тряба да бъдат укрепени и структурите по места, каза още Христов. Според него последните две години СДС е оцелявал, без да трупа и развива успехи, което прави разговора за бъдещето му, неизбежен. Със сигурност ще се търси единение в дясно, което да се представи успешно на предстоящите избори за Европейски парламент. Христов обаче не се ангажира с конкретна коалиционна формула. Самият той не е оптимист за бъдещето на Реформаторския блок и по-скоро ще се търсят допирни точки с партиите напуснали СДС през годините, и по-конкретно с Демократи за силна България, казва още Христов. Което е учудващо, като се има пред вид, че в предизборната кампания тази пролет, Радан Кънев впрегна цялата си енергия не за собственото си представяне, а в негативна кампания срещу Реформаторския блок и „Да България”.
Голямото роене на Синята партия започва през 2001 година, когато СДС губи парламентарните избори от завърналия се в страната Симеон Сакскобургготски и НДСВ. Малко след това, Стефан Софиянски създава своя партия Съюз на свободните демократи. Бившият заместник-председател Евгений Бакърджиев, който е изключен от СДС от Иван Костов, създава Съюз „Радикали”. През 2001 г. СДС губи и президентските избори. Но най-голямото разцепление на СДС предизвиква самит Иван Костов. През 2003 год. той и още 28 депутати напускат парламентарната група на СДС и създават Демократи за силна България. На местните избори сините губят повечето големи областни градове, включително и София. Всъщност от 2001 и в последващите години, не само СДС, но и всички формации отцепили се от нея нямат спечелени избори, но все пак имат присъствие в Народното събрание и в Европейския парламент. За да се стигне до най-тежката изборна загуба през тази година, когато за първи път от 27 години в парламента няма представители на десните партии. Политическа ирония е, че СДС изпълни всичките си ангажименти, които беше поела, за членство в Европейския съюз и НАТО, многопартийната система и пазарната икономика, и въпреки това загуби електоралната си подкрепа. Докато БСП, която беше против тези принципи, има поддържници и до сега.
За това, разединената десница много ясно трябва да си направи извода и да си даде ясна сметка, че ако разделението продължи, никоя от формациите няма да има успех.
Защото на последните избори трите десни формации, които се представят за автентична десница, десен проект или демократично пространство, няма значение как ще ги наричаме, пропиляха шанса си. Защото вместо да бъдат трета политическа сила, като събраха заедно 300 000 гласа, но по отделно не прескочиха 4-процентовата бариера и изпаднаха от парламента, все още говорят на различни езици. А Вавилонската кула остава недостроена, именно защото хора спрели да се разбират и проговорили на различни езици.
