В началото на месеца, микробус натъпкан с мигранти катастрофира на една българска магистрала. При инцидента загинаха няколко души, останалите бяха ранени.
Катастрофата стана в близост до южната граница на България. Напоследък там не е рядкост да видиш хора, които търсят убежище, а те трябва да се справят и с нарастващия национализъм в страната.
Бърз поглед върху заглавията рисува една хаотична картина, съставена от политически протест и нежелание за прием на бежанци, въпреки че последните данни на МВР показват рязък спад в броя на влизащите нелегално в страната.
Докато Европа продължава да се бори с мигрантската криза, нов документален филм на режисьора Тонислав Христов описва развитието на проблема на местно ниво.
Обективът е фокусиран върху малък гранично село с населението от 40 жители. Там изборите за кмет предизвикаха различно отношение към мигрантите от Близкия изток.
Филмът на Христов „Добрият пощальон” е своеобразно проучване какво е да живееш в граничен град, във времена на огромен политически конфликт.
Селото Голям Дервент, отделен от Турция с ограда от бодлива тел, макар и красиво, е доста зле икономически. Затова се появиха необходимостта за съживяване на селото.
„Имахме кино, идваха певци, танцувахме. Сега не правя нищо”. С тези думи започва филма на Христов.
Друг възрастен човек казва:
„Ние сме обречени – селото се унищожава”.
Режисьорът на филма каза:
„Първото нещо, което забелязах, когато отидох в селото, бяха многото празни къщи. Преди там са живеели повече от 2000 души. Днес училището е напълно празно и се използва като приют за бежанците, които минават границата.”
Разпадащата се инфраструктура е фокусна точка във филма и е катализатор за местния пощальон Иван Франсузов. Той решава да подмлади селото си и се кандидатира за кмет. Докато той разнася пощата, води и „предизборната си кампания”. Той иска селото му да приеме бежанците, които биха съживили населеното място.
„Ще приема хората от Сирия и ще създадем добри условия за живот”, казва пощальонът Иван. Според него, единственият начин селото да бъде спасено е чрез мигрантите.
Предложението му се приема разнопосочно, а неговите опоненти в предизборната надпревара заемат точно обратната позиция.
Аргументът на Иван е, че приемът на бежанците ще има икономически и културни облаги.
В крайна смета, филмът получи широк отзвук. Много лесно може да се направи паралел между политическата реторика в малкото село и на европейската сцена.
Независимо, че отразява притесненията на българския народ от бежанската криза, филмът на Христов служи и като надежда за промяна.
