Скок на безработицата в Германия през април

Общият брой на безработните в Германия е нараснал необичайно рязко през април, показват официалните данни, подчертаващи въздействието на пандемията от коронавирус върху най-стабилната икономика в Европа. Той е нараснал до 2,6 милиона през април от 2,3 милиона през март или 5,8% този месец спрямо 5,0% предходния месец, според данни на Федералната агенция по труда BA.

„Пандемията от коронавирус вероятно ще доведе до най-сериозната рецесия в Германия от периода след Втората световна война“, заяви в изявление шефът на ВА Детлеф Шееле. „Пазарът на труда също е подложен на натиск.“

Министърът на икономиката Петер Алтмайер разкри в сряда прогнозите на правителството за рекорден 6,3-процентов спад на годишния брутен вътрешен продукт.

Наред с увеличението на броя на безработните през април около 750 000 компании са кандидатствали за поставяне на 10,1 милиона работници в схеми за намалено работно време, финансирани от правителството.

Известната на немски като „Kurzarbeit“ и кредитирана за спестяване на стотици хиляди работни места по време на финансовата криза през 2009 г. програма получи разширен достъп, след като като мащабът на коронавирусната заплаха стана ясен.

„Никога досега не е виждана такава цифра в последните десетилетия и такова множество от уведомления за безработица от времето на голямата рецесия през 2008-09 г.“, заяви ВА.

През цялата най-лоша година на кризата от 2009 г. фирмите са подали заявления за по-кратки работни часове за едва 3,3 милиона работници.

Междувременно броят на отворените позиции, регистрирани от ВА „направо се срина“, каза Шееле, като е спаднал с 169 000 до 626 000.

Германия, със застаряващо население, през последните години е измъчвана от недостига на работна ръка много повече от безработицата.

За да помогне от коронавирусния удар за компаниите и работниците, германското правителство разкри масивен спасителен пакет на стойност над един трилион евро. Той включва държавни гаранции за заем, директни парични инжекции и схеми за поставяне на работници на намалени часове, за да се избегнат съкращения. Такива мерки са предназначени за запазване на икономическите структури с надеждата за насърчаване на възстановяването след изолацията.